Ето я и третата част от поредицата, която направих за здравето и ефективната комуникация с нашият незаменим спътник Ума. Когато говоря за него, винаги го правя с любов, загриженост и необходимата отделеност от него.
Защото аз не съм моите мисли. Аз съм тази, която ги произвежда и ползва. Аз не съм ума си. Аз се грижа за него.
Посветила съм много време на това, да разбера как функционира мозъка ни, нервната ни система. Как мисли , чувства, емоции, поведение създават живота ми, който искам и този, който не желая. Едно от най-ценните ми осъзнавания е това, че всичко работи свързано и нищо от това по отделно не съм аз. Аз съм онази, което го ползва и съответно съм отговорна за здравето му и как да работи. Грижата за Ума ни е като грижата за всяко нещо, което искаме да ни служи добре.
Ето и продължението на първа и втора част:
10. Научаваме го
Кои са истинските опасности?
Всеки път, когато Умът ни срещне нещо различно от себе си, се включва алармата „Опасност“.
Кръвта ни кипва, козината ни настръхва и сме готови за битка. Имаме грижата да оцелеем. Да, навън може да не изглежда така, но всъщност, тази мобилизация се случва. И защо да е така? Когато се себеусещаме, себечуваме, самоосъзнаваме в настоящия миг, не е трудно да му кажеш:
„Това не е страшно, а само различно. Ще получим ново знание. Нищо не губим, Ум мой! Сега не е нужно да ме пазиш. Всичко е наред. Благодаря ти, че се грижиш за мен!“
Така, двама с него не спорим с другите, разказваме им за себе си, своите гледни точки и получаваме техните. Продължаваме напред заедно с другия отсреща или се разделяме по темата. И какво толкова? Защо да се избиваме? На Ума ми му е по-леко и по-лесно сега. Той се погрижи за мен и аз се грижа за него.
11. Радваме го
Грижата с лакомства.
Давам му наслада.
Това му е любимата част от забавлението наречено „Живот в главата на Калина“. Няма човек, който да не изпитва удоволствие от изкуството. Без значение дали е музика, картина, танц. Доказателството е в нашето детство. Като бебета всички сме се усмихвали на музиката, припявали, пляскали с ръчички, танцували както можем. Очите са ни светели на картинките. Е, има хора, които са забравили това „лакомство за Ума“. Слава Богу, не е единствената радост за Ума ни. Той ликува и когато практикуваме хобито си. Имате ли? Никога не е късно да го откриете.
Времето, в което Ума ви така е потънал в щастието, така се вдъхновява, че не ви се спира и не усещате часовете как летят.
Това релаксира Ума и го прави приятел, който ни има доверие, когато го водим. Доволен е от грижата.
12. Общуване
С други и подобни.
Уж, избираме приятелите си, работа…хората, с които общуваме, а често се оказваме в отровна среда. Нужно е да се грижим за
Екологично чисто общество от приятели, събеседници, учители.
Не е най-лесното нещо, Умът ни да разбере, че някой ни вреди. Разбира се, че не всичко ни харесва и ще ни харесва в живота. Това също е нормално. Значение има, дали осъзнаваме какво се случва с нас в общуването с вечно оплакващи се, вечно отрезвяващи ни с реализма си хора, натъжаващите ни, всеки който , за да бъде интересен, всява смут, страх, стрес с новините, които не ни радват. Говори ви човек, който съвсем не е „щраус с глава в земята“. Разбира се, че има нужда да стъпваме по земята и да сме наясно с реалностите, но един факт е достатъчно да се поднесе веднъж.
Защо въртим грамофонни плочи с „ужасите“ за Ума ни?
Умът ни приема всичко за чиста монета и борави най-много с това, което най-много му е подавано. Той решава, че това е добро за вас, щом редовно му го давате. Мисли си , че така се грижим за неговата работа.
Помислете над това и редуцирайте, ако не хората, то поне времето прекарвано с тях!
И най-близки и любящи ни, могат да са отрова. Не е нужно да ги изгоним от живота си, но можем да регламентираме общуването си. Научаваме се на Асертивност.
13. Любов
Как любовта, влюбването и обичта помагат или не в грижата за Ума ни?
Да се влюбиш е повод за летене на Ума. Ух, че хубаво, нали? Ставаме едни такива добри, всичко ни се получава, не се страхуваме, над нещата сме. Ама, до кога? До момента, в който Ума ни „вземе нещата в свои ръце“. Почва грижата и броенето, че и мерки за спасение:
„Колко пъти са ме лъгали? Колко ме боля? Помниш ли какво ти причиниха? И сега, накъде? Това няма да е вечно. Давай да се спасяваме, докато е време!“
И се включват всички страхове и лимитиращи убеждения, стари модели и „защитни жилетки“ от всякакво естество и времена. Е, да простим на Ума си! Той работи, все пак, грижи се за наше добро.
Идва разговор с него. Настаняваме с в настоящето. Осъзнаваме „новата“ реалност и влизаме смело в Любовта. Там вече е радостта и истинското добруване. В Ума ни е пълно с приемане на другия и себе си, прошка към другия и себе си, раздаване на другия и на себе си.
Иначе казано:
Преди да позволим на Ума ни да работи за нас е важно да го подготвим за това, какво е Добро за нас.
След това, този разговор се актуализира своевременно. Това е грижа за него.
С две думи: Ако не ни мързи да работим с Ума си, той работи, както си знае. Само че не „за нас“!
Той поддържа „идеята за нас“, без ъпгрейдване.
За финал
Каквото и да ми дойде до главата, не се сърдя на Ума си. Благодаря му, че се грижи за мен, както може. Той почти като „домашния любимец“ – обича те, пази те, иска да ти се харесва, но също така хитрува. Ако може да завземе по-голяма територия. Грижа и любов му трябва на Ума ни.
Той ни служи по същия начин, по който ние го научим.
Успех!
Ако намирате текста за полезен и ви помага, предайте нататък и споделете с други (по-долу ще видите иконки за ваше улеснение). Светът има нужда от повече осъзнаващи и здрави хора.
Благодаря!
За теб от Калина!
