7 дни Добро
Днес започвам поредица от седем есета на тема „Добро“. Ден Първи!
Чудно е как все търсим доброто, вярваме или не вярваме в него! Мислим, че го създаваме, даваме, а после чакаме да ни го върнат. Чудно е колко сълзи са се пролели, че не се случва заслуженото добро или пък доброто е отишло напразно! Как можем да сме толкова наивни, толкова забравили, толкова ослепели, оглушали, вкоравили сетивата си!? Доброто е без начало и без край.
Доброто няма начало и няма край. То никога не се губи и не е нужно да бъде търсено.
Самият факт, че ни има и сме тук, сега, четете или слушате това е доказателството, че доброто не е изчезнало, не е победено, сломено…То е тук, все още, винаги…Има го, щом ни има. Единственото е да го осъзнаваме и предаваме нататък и то ни се случва неизбежно, защото ние всъщност винаги живеем в добро. Доброто е съществувало преди нас и ние съществуваме в него.
Доброто живее в нас
За да виждаме доброто извън себе си е нужно да го виждаме вътре в себе си.
Дори не се налага да го създаваме. Достатъчно е да се огледаме и ослушаме. Дишаме, вдишваме и издишваме – това е добро. Спим, храним се, грижим се за тялото си – и това е добро. Ние вече сме добри. От тук нататък следва съзнателното умножаване на доброто. Правейки съзнателните избори за себе си, които са добри, ние създаваме потенциал и добра среда – добро здраве, добро настроение, добри чувства.
Привличаме доброто и добрите.
Среща с не-доброто
А, какво се случва, когато се срещнем с недоброто? Нека отново да се вгледам и да се вслушаме – какво е не добро, за кого?
Лоша ли е болката, която кара някого да наранява? Лоша ли е тъгата, която ни отнема усмивките?
Страшен ли е гневът обърнал се към някого? Искаме ли да ги няма, да им обърнем гръб завинаги и никога повече да не ги срещаме, да не ни се случват? А, възможно ли е това?
Колко много нужда от любов имаме, нали?
Колко много неслучила се прошка, милост, състрадание са ни довели до това самозадвижващо се и самоподхранващо се мрачно колело?
Срещата ни с липсата на добро е покана да извадим доброто от себе си навън. Срещу нас има огромната празнина, чакаща да се запълни с добро – доброто, което ние подаваме.
Добро на практика
Ще ви дам пример как решавам да съм добро.
Задръстване, нерви, нахалство и неспазване на правилата. Някой ме засича, друг притиска, трети ругае, въпреки, че съм с предимство. Пускам ги им се радвам с усмивка. Осъзнато решавам да не влизам в техния филм.
Няма да стигна по-бързо, ако се бия, няма да ми е по-добре, ако се гневя, няма да съм по-здрава, ако крещя.
Отстрани погледнато, някой ще каже – „Е, да, всички ти се качват на главата, ти си победена отвсякъде, никой не те зачита, мачкат те…“
Да, ама не! Така разсъждавах, когато исках да променям хората – да ги правя по-добри, мислейки си, че аз правя добро. Всъщност бях тъжна, гневна, стресирана, болна, озлобена…Пускам ги, това е…
И пред тях няма враг, няма стена, няма преграда, която да събарят.
Усмихвам се
На едни им става неудобно, други се отпускат и усмихват, трети профучават с най-голяма злост – и какво от това?…
След малко, тях ги няма, а аз оставам със себе си…
Тези, които са ме отразили, вече не са същите, повярвайте! Но, какви ще бъдат утре, си е тяхна работа. Моята е да съм доброто за себе си. Помислете над това! На каква вълна съм, когато заспивам вечер и се събуждам сутрин, зависи от мен.
Струните на моята китара свирят музиката, която моите пръсти им подават, а после аз си слушам.
Сутрешна медитация за благодарност
Доброто е лесно
Лесно е да си добър. Опитай! Започни със себе си. Какво е доброто, което правиш за себе си днес, а утре? Води си дневник – напиши:
Точка 1 – Аз дишам и това е добро!
Още от „7 дни Добро“:
Доброто е естествено: Ден Трети
За теб от Калина!
