чуй тук
♪Какво ни губи времето 1
Част първа на „20 заблуди, че печелим време“
Печеля или губя време?
Който има усещането, че времето, често или редовно, не му стига, е добре да си задава този въпрос. Не да си мисли, че „управление на времето“ е за другите. Винаги започвайте от себе си. И аз това ще направя.
От малка си вярвах, че ако времето ми се е изгубило някъде, то е защото някой ми го е откраднал, а аз никога не си губя времето сама. Тогава никой не е и споменавал за управление на времето. Добре, ама пораснах и сега имам друго убеждение. Безспорно, много е неприятно някой или нещо да ти губи времето. Не винаги, обаче, можем да променяме и контролираме външния свят. Той си има своите намерения, инструменти за действие, сила за това и да се бориш с него, често е голяяяма загуба на време и енергия, здраве и радост, че и други ресурси. Повярвайте ми, изгубила доста от тях, за да го поставям на „мястото му“ – голям майтап! Никакъв шанс. Сега ще оставим света навън, където си му е мястото. Да погледнем навътре, към себе си.
Как ние самите, сме в състояние да си губим времето?
В „Книга за времето: Нямам време да имам време“ има цял раздел за саботьорите. За улеснение, говорим за някой или нещо, с което е полезно да се справим. В книгата предлагаме стратегии, практики, начини – всеки да си намери своя. Но, пак в книгата се отделя голямо внимание на поемането на личната отговорност, както и осъзнаването. Нарича се Управление на времето.
Темата за безкрайността на човека и ограничеността на времето е цял океан. Тук ви предлагам да не сме дългокеански плувци, а да си огледаме собствения вир и да направим, каквото е възможно – със себе си и за себе си. Респектиращият израз „управление на времето“ или Time management е лично умение и отговорност. И така:
Кои са онези заблуди, които ни „казват“, че печелим време, а всъщност ни го губят?
От 1 до 5-та част
1.Перфекционизмът
„Стоп“ вместо ход!
Готов ли съм достатъчно? Я, пак да погледна? Не може ли по-добре да стане? Хайде, да опитам и това! Само, още един път да видя! Да попитам ли още някой? Дали да не проверя и там? Това не е добре! Я, започна отначало!
Познати ли са ви подобни мисли? А, колко често стоят на пътя ви към нещо?
Ако, намирате разликата, между обикновено ревизиране, стиковане, проверка, подготвеност и натрапчив перфекционизъм, то вероятно има моменти в, който освобождавате спирачките и потегляте напред. Огледайте живота си и вие най-добре си знаете счетоводните сметки: колко от започнатото е завършено и колко не е? А, заради какво? Никой не може да управлява времето ви по-добре от вас.
Ако „перфекционизмът“ ви спира, вместо да ви прави по-добри, е полезно да си дадете сметка, дали не скривате зад него неувереност, срам, страх от неизвестността, бягство от грешките, залепналост за миналото.
2. Избягване на грешките
Стремежът към перфектност е пряко свързан със страха от грешки и затова внимаваме да не стъпим на криво. Избягването на грешки, обаче, ни превръща в шампиони по бездействане.
Вярваме, че ако не грешим, печелим време, но всъщност е точно обратното. Учим се само в грешките. В безгрешността, репетираме отново наученото. Затвърждаваме, преговаряме уроците, ама не се движим много напред.
Точно затова, истински светец може да бъде само грешникът. Точно затова, в животите си по-често грешим, отколкото не. Това, как възприемаме нещата и къде слагаме фокуса си, е вече друга тема и личен въпрос.
Едно е ясно – успешните не са безгрешни и перфекционистите не са непременно успешни.
Повече за перфекционизма и управление на времето ще намерите в книгата „Нямам време да имам време“.
3.Бързите решения
Как се бърза бавно? Като повярваш, разбереш, осъзнаеш, че бързането може да ти отнеме важна част от „голямата“ картина“. Когато не си доогледал, допреценил, обмислил детайлите, е много вероятно да се връщаш многократно в начална позиция. Е, и това ако не е загубено време от бързане?! Тук искам да обърна внимание на нещо:
Опознайте своите ефективности – кога сте ефективни бързи и в какво сте по-добри бавни!
Всички сме различни и не е нужно да се ползваме от една и съща рецепта.
Взимането на бързи решения е качество само, ако те са добри, в крайна сметка.
Ако ви е трудно да прецените предварително, защо не се обърнете към опита си? Кога са били по-добри вашите решения – когато са бързи или повече обмислени. Тук капана е, ако мислите много дълго и се окаже, че сте „изпуснали влака“.
Взимането на бързи, но и адекватни решения е умение, което се развива. Свързано е пряко със справянето със стреса. Лош номер може да ви изиграе импулсивността. Контрол на импулса е изключително важен за управление на времето. Тук отново опираме до уменията на емоционалната култура и интелигентност.
4.Бързи обещания
Почти като бързите решения, ама не съвсем! Да обещаваш много бързо, често ни кара да си мислим, че ще разкараме от главата си някой, който ни досажда в този момент и ни губи времето. Случва ни се – от собствените деца, до някой на работното място. Така де, ама хората помнят и се връщат, и искат, и очакват, и ни упрекват….и са си прави. Обещали сме. Хайде сега, да изпълняваме! Това беше ли включено в плановете ни? Е, сега е. И време за него трябва повече, отколкото, отколкото отнема бързото обещание.
Може да обещаваме бързо, защото не мислим достатъчно, не присъстваме в настоящето или не сме преценили възможностите си. Възможно е и да не можем да отказваме. Но това не е добро управление на времето.
5. Как да кажа „Не“?
Ако ви е трудно, е трудно! Ама, сам си, други няма. Кой да ти пази границите, човече? Асертивността е супер важна в управляването на времето ни и целия ни живот. Иначе, другите разполагат с теб, а това не те прави „добър човек„, прави те слаб. Да кажеш „не“, когато нещо в теб, макар и тихо ти го нашепва, е голяма услуга за всички. Обикновено има някакъв сигнал в нас, който ни подсказва – „не“ или „да“ е полезното за мен и съответно за другите. Как за другите ще е полезно, ако им откажа?
Много просто – никоя работа не е свършена добре, ако в нас има съпротиви.
И да си казал „да“, ако не го искаш, губиш и своето и чуждото време. Рано или късно, всички го разбираме. Завлякъл си, обаче и другите, заблудил си ги – това прави ли те „добър човек“?
Още за управление на времето ще намерите в следващите части.
Ако намирате написаното за ценно и полезно, споделете го и с други. Заради нас и нашия по-добър живот.
Благодаря!
За теб от Калина!
