В първата част и статията с неочаквано заглавие „Домашен любимец“, стана въпрос защо е нужно да се грижим за здравето на ума си. Споделих ви част от моите начини. Как проверявам чий глас всъщност ми говори, проверявам емоциите си, тялото си, реалността и т.н. Ако сте пропуснали, прочете в линка по-горе.
Тук продължавам с още от тях.
Как аз се грижа за моя приятел в главата ми?
6. Давам му почивки
За мен най-ефективни са медитациите. Проветряват го.
Много хора, често ми казват, че опитват да медитират, но не се получава. Отделям специално внимание на медитациите и медитирането си в този сайт. Друг вариант е да го фокусирате в съзерцаване на нещо си. Изучавате нещото като дете – все едно го виждате за първи път. Потопявате се в това нещо с цялото си внимание. Не се анализира и оценява. Само сте там. Запомнете едно:
Умът никога не спира. Не го мъчете, не се мъчете с това! Той може да бъде забавен, релаксиран, разсейван от нещо.
Мисловният процес е неспирен до края на живота ни с този мозък и тяло. Мислим, дори когато си мислим, че не мислим за нищо. Мислим и когато спим…
7. Казвам му Да и Не
Дресираме взаимоотношениета си с него.
Като с домашен любимец – с грижа и любов, но и твърдо с паравила. Аз на моя често му казвам: „Да, да, знам, че така се грижиш за мен, но сега тази мисъл не ми е нужна, Благодаря, НЕ!“ Умът ме слуша. Често така се справям със страховете си, които изскачат кога ли не и откъде ли не. В ума ни има цяла алармена система, която сме градили през целия си живот. Включително се опитва да ни предвазва от неща, които са опасни за малко бебе, но не и за нас. В ума ни обаче, има запис за това. Та изслушвам, решавам и подавам команда.
8. Храня го
С прясна и здравословна храна.
На Ума ни трябва да му се дава храна, да смила, да зарежда батериите и да произвежда, за да обслужи съществуването ни вътре в нас и с околните навън. Храната, която му даваме е информацията. Както има значение какво слагаме в стомаха си, за да бъдем живи и здрави, така е важно какво подаваме на ума си – какви разговори водим, какво четем, какви филми гледаме, кого следваме в интернет пространството, количеството на вдъхновяващи и тревожещи новини. Спомените, които въртим в главата си са хубавите или лошите? Всичко това е материала за фабриката. Резултатът сме ние и нашият живот. И не забравяйте – от преяждане също боли! Не е страшно, ако не знаем всичко! Винаги „не знаем всичко“.
9. Тренировки за ума
Управлението и доверието към водача са от първа важност.
На Ума ни му трябват тренировки. Той наистина е като домашен любимец. Ако не го дисциплинираме, става водача на глутницата. За съжаление, ако Умът е водач, той инвестира всичко в изграждане и поддържане на Егото, а вече знаем, че прекаленото Его е Егоцентризъм. Умът ни кара да повярваме, че сме повече или по-малко от другите, а това е началото на безкрайна война, в която има само жертви и никога победител. Умът ни борави предимно с категориите „правилно“ и „грешно“ и тук е късото съединение в комуникацията ни със себе си и другите. Това води само до болести. И така, тренираме ума си кога да си „развее байрака“ и кога да мине на “заден план“.
Продължава в трета част.
Ако намирате текста за полезен, предайте нататък и споделете с други. За ваше улеснение, ще видите иконките по-долу. Повече осъзнаващи хора, по-добър живот за всички ни.
Благодаря!
За теб от Калина!
