Когато се задава голяма промяна в живота ни, започва нещо ново, сменяме посоката е нормално да сме вдъхновени и същевременно смутени. Нова връзка, нова работа, нов член на семейството, смяна на страната, в която живееш, нов етап в живота. Някои хора се паникьосват, други са толкова полетели, че пропускат важните детайли по пътя. Написах този текст, за да си спомним как всъщност се движим спокойно в живота си, без големи сътресения от промените.
Малкото
Помните ли колко малки бяхте преди да се родите? А помните ли малкото пространство, в което сте живеели тогава? Е, нещата се променят и ние се раждаме. Винаги ще ни липсва онова малко местенце, в което ни бе така спокойно, защитено, уютно и обично…Ще го заместваме до края на живота си с прегръдките на любими хора (дай Боже!).
Всичко това е нормално и повтаряемо.
Голямото
Какво се случва с нас в „Голямото“? Изплашени живеем в него, заобиколени от безкрайности и неизвестности. Научаваме се да живеем в „Голямата картина“, но все така ни плаши да я виждаме. Придобиваме умения да управляваме света си и той дори ни утеснява, щом веднъж сме го овладели. Е, разбира се , можем и да поостанем, дори да останем до края си в „малкото“. Рано или късно, обаче
Животът ни „чука на вратата“ за промяна, разширение, излизане от нещо и навлизане в нещо.
И ето, пак е страшно!
За да управляваме неизвестността, запълваме това пространство в умовете си с мисли – спомените от миналото и плановете за бъдещето. Даааа…ПЛАНОВЕ ЗА БЪДЕЩЕ!
Вероятно ще поспорим, че не всеки се плаши от „Голямата картина“? Затова и започнах с „преди раждането“.
Всеки, абсолютно всеки се плаши. Различни са ни усещанията за „голямо“ и „малко“.
Тази статия е за ходенето из „голямото“, без да ни стресира и парализира.
Медитация за пълен релакс на ума
Стъпка по стъпка
Веднъж прочетох за човек, който се страхува от височини, а работел като бояджия на външни стени на небостъргачи. На въпроса как е преодолял страха си, той отговаря:
„Не съм, но се фокусирах върху всяко отделно движение на ръката си и не гледах надолу или нагоре.“
Спомних си тази история на прага на поредната си „Голяма картина“, която се произвежда от случваща се промяна в живота ми.
Голямата картина
Зад гърба си имам изпълнени много „Големи картини“. За някои хора, това си е направо невъзможно. И на мен щеше да ми изглежда страшно, ако не знаех, че вече ми се е случило. Значи може! И как точно? Не съм ли се плашела тогава? Спомням си сега. Направила съм го без да се занимавам с „Голямата картина“.
Просто стъпка по стъпка, отдадено движение с любов към случващото се.
„Голямата картина“ е нужна веднъж. Трябва да я видим, за да имаме посоката. Искаме ли, обаче да се движим, е добре да покрием платното със завеса. Знаем, че е там, пред нас, но не се занимаваме непрекъснато с това. Имаме посока, имаме мотивация. Връщаме се към „Голямата картина“, ако ги загубим. В останалото време?
Спокойствие
Нуждаем се от спокойствие и малки стъпки, за да се случва чудото. Забележете как се чувства тялото ви , когато сте стресирани! Какви мисли имате в главата си, ако има такива и не е пълен блокажа. Когато сме стресирани от „Нещо голямо“, което ни предстои, същество ни си представя, че през цялото време по пътя на изпълнение и движение, ще се чувстваме така. А, това, наистина е страшно! Никой не иска да живее в непрестанно сърцебиене, стегнато гърло, главоболие, треперещи ръце, сковани крака….затова
Медитация за освобождаване от страх
Забравете „Голямата картина“!
Извадете лист хартия и напишете стъпките си. После го приберете някъде и забравете! На друг лист напишете само тези стъпки, които може да извървите днес. И така всеки ден. Стъпка по стъпка. Пиксел по пиксел от „Голямата картина“. Фокус върху малките стъпки.
Домашна работа по осъзнаване – Видео канала на сайта включва моя лекция, свързана с темата.
За теб от Калина!
