Живот без цена

Цената

Колко трябва да платим за живота си? И с какво? Има ли цена, за да бъдещ по-добър, по-умен, по-смирен, по-мил, по-духовен, по-божествен?

Защо болката и страданието да са врата към духовното?

Наблюдението ми показва, че повечето хора го възприемат като жертвата, която трябва да направят. Цената, която трябва да се плати, за да се зарадваш един ден на красотите и изобилието (пък, макар и на друг свят, в друг живот, другаде и друг път). 

За мен духовен живот е избора на радостта, изобилието, любовта тук и сега.

Болката и страданието

Какво стана с болката и страданието? Нали, заради тях трябваше да получа заслуженото добро?

Те ми бяха билета за Рая.

Държах ги в ръцете си, ама така силно ги стисках и чаках да се появят заслужените любови и радости…Стисках, не пусках, ридаех и знаех, че заслужавам по-добро. Доста време почаках някой да разбере, че заслужавам…хахахa…и

Слава Богу! Този „някой“ дойде и ме чу – това съм Аз, само АЗ. 

Избор вместо цена

Пожелах, избрах, реших да се откажа от страданието и болката, като плащане за щастието. Казах си:

Не може да няма начин да бъда радостна, щастлива и да живея в любов, без да чакам от другите и да завися от нещо извън мен!

Така поех по пътя на Душата си, към себе си. И е много хубаво! Естествено, ако не ме нарекат „сектантка“, минавам за „странна“, в най-възпитания случай „позитивна“. Днес до мен, от мен, достигат прелестни знания, но също така зная, че

Духовният път не е спасението, нито бягството от живота. Както и болката не е „паричката“, с която да заплатиш заслуженото щастие.

Няма цена

Първо – никой не ти иска плащането и второ, духовният път е „бонуса“, че избираш радостта и пускаш страданието. Много обичани от нас хора, си харесват, макар и непризнато, живота на жертва. Все пак, толкова е познато и толкова добри можем да бъдем в това. Въпрос на упражняване и практика, както всичко друго. Чувстват се привличани от светлината на духовното, но като го приближат и им стои фалшиво и измислено…

То не е лекарството, то е бонуса.

Лекарството е избора да оставиш страданието и жертвата като начин на живот. Те могат да са „врата“, която…стои отворена само, за да преминеш през нея. Но без тях, без болка и страдание, влизаш в радостен живот, пълен с любов. 

Личен избор на цена

И все така е личен избор в какво да повярваш, на какво да се довериш, какво да опиташ, накъде да поемеш, За какво и на каква цена искаш да плащаш.

Каквото търсим, ще намерим, за където сме тръгнали, ще стигнем…

Свързани публикации:

Моделът „Жертва-насилник“

Да си щастлив сред нещастни

Обичат ли ме

Защо не ме харесват вече

Привличане и отблъскване

Измамното чувство за сигурност

Калина Стефанова-автор

Може да прочетете още:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *