За какво са ни другите?

За какво са ни другите

Въпросът

Вие питате, аз отговарям. Понякога и така общуваме. Този път Mariya ме провокира с въпроса за общуването с другите.

Защо ни е нужна комуникацията с колеги, приятели, на нас като живо същества? Каква е тази потребност от социален живот?

Ето какво мисля аз, на базата на мои лични осъзнавания, опита ми като треньор по емоционална и социална интелигентност, както и от позицията на консултант по публична комуникация:

Отговорът

„Благодаря на Mariya за тази тема-въпрос! Често и аз съм се питала това:

Защо не мога без другите, без общуване, без споделяне, без обмен? Понякога ми се е искало. Признавам…когато е трудно. А и това се случва.

Най-бързият отговор е :

Имаме нужда от другите

Ако нямахме нужда едни от други, щяхме да си се появяваме по един на една планета. Но като знам, че не спираме да гледаме към звездите, вероятно и тогава щяхме да търсим контакта с другите същества.

Днес зная, че можем едни без други, но не искаме.

За да се случваме, имаме нужда от свързаност – първо със себе си и неизбежно с другите. Затова днес съм с богатството от личен опит, както и наученото от опита на другите (социума). Ползвам тази опитност със здраве и радост.

От личен опит

Когато бях малко дете, до 5-тата си година, се чувствах прекрасно в обществото на мама и татко, приятели и роднини. След това се появи братчето ми и за кратко се радвах. Когато разбрах, че не е играчка за мен, а е ново същество, член на семейството ми и има свои собствени желания и територия, се смутих, разгневих, натъжих и тогава за първи път се разсърдих на живота.

Прииска ми се да нямам нужда от другите.

Стана ми сложно някак и както се сещате, вече съм имала Его. Такаааа…Нещо(нищо) вече не беше САМО ЗА МЕН. Любовта, вниманието и грижите се разпределиха така, че и за него да има.

Грижата ражда любов

Наблюдавайки своите родители, как се радват на грижата за това бебе, се включих и аз. Усетих вкуса на даването. Хареса ми и постепенно започнах много да обичам това свое братче. Тогава не съм осъзнавала, но днес зная, че заобичваме все повече това, за което се грижим.

Ако някой не го е грижа за вас, не се заблуждавайте!

Това е много точен показател, че не ви обичат. Но, да не се отклонявам! С порастването, невинността ни се изпаряваше и се настаняваха все повече сблъсъци помежду ни. Междувременно, родителите ни не спираха да ни обичат и да въдворяват мир, когато се разпалваше война.

Войната преди я нямаше

Един ден си спомних това и отново ми се прииска да съм сама.

По-лесно ми изглеждаше да съм си само аз.

Ама, нали сме деца и се заигравахме, та забравяхме за битката и пак се потопявахме в радост и обич. Отношенията ни се развиваха, променяха и с порастването се обогатяваха, а с тях и ние. Като по-големи, вече не бяхме само двамата с мама и тате. Имахме много приятели, съученици, поддръжници и противници…човешкия живот в социум. И ние в него.

Когато станеш голям

Всичко е по-голямо: Обществото ти, отговорностите, радостите, страданията…любовта. Разширил си се, разширило се е! Всио, светът ти. Срещнах „голяма любов“(за тогавашната си „мярка“- днес не меря!). После дойде и голямото разочарование, голямата болка, голямата тъга, голямото желание всички да изчезнат…или аз от тях…

Въобще, усетих какво е да не искаш да бъдеш достиган, за да не бъдеш нараняван повече.

Чудна хрумка! Уникална! Не сработи и то по мой избор. На въпроса

Готова ли си никога повече да не срещнеш радостта и любовта?

…отговорих, че ги искам отново в живота си. Е, това беше мига, в който приех, че ще продължа да съм част от социалния живот.

Самодостатъчна

Все пак, направих всичко възможно да нямам нужда от другите. Отрязах косата, подкарах бързо колата, направих мускули във фитнеса.

Силна и сама. Самодостатъчна и нерадостна….

Как да се свържа с другите, ако нямам нужда от това? Всъщност, имах нужди, само че не ги осъзнавах!

Науката

Да погледнем през призмата на Емоционалната и социална интелигентност! Ние, хората имаме пет базови потребности. Те са:

Храна – физическа, духовна…всякаква храна

Секс – в по-широкия смисъл на продължение на вида ни

Принадлежност – към група, общност, вкл. семейството

Признание – мястото, което заемаме, защото сме точно ние, уважението към личността ни

Докосване – Да, ДОКОСВАНЕ!

Речник на понятията от Емоционалната интелигентност

Една от тези потребности да не е задоволена и започват компенсаторни механизми, които не са точно фокуса ни сега. Най-общо  казано, добре е човек да си задава въпроса за потребностите и задоволяването им. Това е болезнена тема и в близките ни и партньорски взаимоотношения.

Приятели и колеги

Не разбрах какво точно ме питате, но за мен приятелите се разпознават, избират и обгрижват. Колегите са нещо, което приемаме с работата си. Можем да открием приятели сред колегите или приятелите ни да ни стават колеги. Много е хубаво, когато не се смесват едните с другите взаимоотношения и това пак е въпрос на Емоционална и социална интелигентност.

Повече по темата може да намерите тук:

Най-добри приятелки

Защо не ме харесват вече

Привличане и отблъскване

Светът по мой образ и подобие

Успехът и емоциите

Благодаря на Mariya за провокацията!

Ако написаното ви е полезно, предайте нататък и споделете и с други. Това също е общуване за по-добър живот. За улеснение, ще видите иконките по-долу.

Благодаря!

За теб от Калина!

Калина Стефанова

Може да прочетете още:

1 коментар

  1. Чрез общуването си с другите, научавам все повече за себе си…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *