Когато „Не“ е „Да“ на себе си

Какво е асертивност

Една от първите думички, които малките деца научават е „Не“. Преди да изговорят името си или да произнесат „мама“, „тате“, „баба“, „дядо“, кака, бате, леля, чичо…“аз“…се научават да казват „Не“.  Дали защото е лесна дума, дали защото често я чуват и дали защото не се боят да заявяват желанието си?…“Защото, защото“…Каквото и да е обяснението…

Спомнихте ли си?

С годините, семейството, общността, с разни методи – награди и наказания, притъпяват умението ни да заявим себе си. Мама ни отучва с „любов и страх“ дали ще оцелеем, татко с „гордост и мълчание“, системата пък с наказание…Кой си ти, че да определяш

Кога е „Да“ и кога „Не“?

Спомнихте ли си?

Какво е асертивност?

Тонът ми не цели да обвинява, а само да ни припомни, че във всеки момент можем да застанем до себе си и да отстояваме истинските си нужди. Да кажеш „не“ е ключът към нашето себезапазване – да го усетиш вътре в себе си, да си го чуеш и изречеш(умение от ЕИ). Да бъдеш асертивен(също умение от ЕИ) . Асертивност е да очертаеш границата, която другите НЕ минават и да уважиш границите, които НЕ трябва да минаваш.

Да се заявиш без да обидиш.

Как? Асертивно. Преди асертивността има друго.

Първо усещаме отговора в себе си.

Усещаме го, ако сме в съзнание и се допитваме, разбира се. Питам се какво чувствам – Да или Не. Чувам вътрешния си отговор. Следва изразяването – показване, казване. Имаме жестове, мимики, думи. Кои и как да ползваме, за да заявим и отстоим собствените си граници и това да не обявява война? В основата на всичко това стои уважението.

Аз не съм повече или по-малко

от другия. Нито той от мен. Вярвам в добрите намерения.

Всяко намерение изначално е добро.

Всеки се страхува, всеки иска да се опази и спаси света си. Да признаем правото на другия да съществува такъв, какъвто е  сила, която ни дава енергията да отстоим също така нашето право на „бъдене, каквито сме“.

Нищо лично, нищо лошо

Ама, наистина! И не забравяме, че се занимаваме сам със себе си – отговорни сме за нашите мисли, чувства думи, поведение, вярвания…и т.н. Другите са това, което са!

Те имат граници и ние имаме граници. Спазваме ги и ги уважаваме.

Това е асертивно поведение.

Понякога си „най-жестокото и безскрупулно“ същество, защото не даваш обяснение…Понякога, дори и да искаш да обясниш, не могат да те чуят…Понякога, точно затова и казваш „Не“.

Когато кажеш НЕ

И си честен…Когато заявиш, че имаш своите отговори, решения, чувства, ти отваряш нови врати, както пред себе си, така и пред другите. Асертивен си.

Това е свободата, която даваме на себе си и не отнемаме на останалите.

Не губим време в заблуди, не хабим енергия във въртене на педали на едно място. Запазваме здрава тяло, психика и себеуважение. Уникално е как всяка наша стъпка ни мотивира за следващата. Нужно е да направим днешната. Само днешната.

Едно НЕ е голямото ДА

За всеки, всъщност! Ако има път, идват и новите варианти на живот, но чак след като има НЕ на предишния.

Повече за асертивността ще научите тук:

Речник на понятията от Емоционалната интелигентност

Споделете и с други, ако намирате текста за полезен. По-лесно се общува с емоционално интелигентни хора. Нека сме повече!

Благодаря!

Това също ще ви е полезно и интересно:

Аптечка по емоционална първа помощ

За теб от Калина!

Калина Стефанова

Може да прочетете още:

2 коментара

  1. Много интересно четиво, което лично ме засяга. Моето име е комбинация между НЕ и ЛИ. И винаги много съм обичала ЛИ-то си, защото е израз на нескритото ми любопитство ( в моите представи – любознателност ;-)) Но към НЕ -то си винаги проявявах съмнения и много трудно се научих да го казвам честно, искрено и без скрупули, че мога да обидя другия. Дори не съм сигурна, че съм постигнала задоволителен успех в тези си стремежи …… Така, че много полезно за мен четиво!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *