Привличане и отблъскване

Привличане и отблъскване

Привличането

Подобните

Защо привличаме хората, които приличат на нас?

Иначе казано, „подобно се събира с подобно“.

Ами, утвърждава се вида ни. Всяка личност има своята конституция, по която функционира. Тя, разбира се е повлияна от много фактори: природни дадености, семейна среда, близко общество, култура на средата, националност, географски район, времена и т.н. Конституцията има за цел да поддържа и запазва същността на системата, структурата – в случая ние, личността ни. Някои от правилата сме си приели ние, защото си ни харесват и ни позволяват да оцеляваме успешно. Други от „законите“ са ни наложени и то така, че ние не можем или е много трудно да променим. И сега, като вече съм такъв и за добро или зло, съм се приел или се налага да се приемам имам нужда от подкрепа. Доказателството, че това е „правилно“ идва от другите. Другите като нас.

„Щом и те са такива, значи е „нормално“ и аз съм си добре. Чудесно! Можем да бъдем близки. Ти си от Моите.“

Различните

Защо ни привличат различните?

Да не кажа противоположните. Е, казах го. Има си абсурд в тази работа, но пък е и най-нормалното нещо на света. „Крайностите се привличат. “ Полюсите се притеглят. Ама, защо?

За да стане от „минуса“ и „плюса“ нула. Нулата е както начало, така и център.

Точката на неутралност или по-човешки казано, баланса. Балансът, към който всяка същност, съзнателно или несъзнателно се стреми. Вселенски закон, ще!

Представете си,

че много си харесвате някого или не можете да понасяте, което също е форма на привличане, защото е свободолюбив, независим, минава с лекота през трудни ситуации, умее да се радва на живота се справя успешно с неговото разнообразие. Ако вие не сте такива, а бихте искали (може да осъзнавате, че искате, а може просто да завиждате), то тогава се приближавате до този човек, с цел получаване на нужното благо.

Има два начина за „доставка“ – да се научите как да го имате и вие или да се опитате да ползвате директно чуждото.

Учещият

И така,

учещият се човек наблюдава, попива, дори копира. Приема, проверява, отхвърля или интегрира, търси и намира своите начини да бъде като другият, но по свой си начин. Такива приятели и партньори е чест да имаш. Те не застрашават свободата и същността на другия, от когото са привлечени. В осъзнатите партньорства, хората знаят, че имат посока на движение.

„Аз отивам натам, откъдето ти идваш. Ти отиваш там, откъдето аз ида.“

Не се плашете от разминаване и раздяла, след постигане на целите. Напротив, голямото и трайно свързване става от позицията на нашите центрове, неутралните точки, балансираните личности.

Използвачът

Другият вариант,

със сигурност, обаче води до разпадане на отношения. Ако вместо учещ се и развиващ се човек имаме Използвач.

Използвачите са привлечени от свободата на другия, но я искат само за себе си.

Започват да тормозят, преследват, следят, изискват, ревнуват, обсебват, ограничават. Усещате ли, ресурса започва да се губи и за двамата? Свободният вече не е свободен, а другият е унищожил това, което е искал да бъде.

Толкова за привличането. Сега за

Отблъскването

Приближили сме този, когото сме харесали и според „интереса си“, проверяваме той наистина ли е това, което си мислим. Той някой като нас ли е и ще утвърди ли моята личност в собствения ми ум? Ако се окаже, че не е това и няма да ни свърши работата, се отдалечаваме.

Приближили сме този, когото сме харесали и установяваме, че той не е този, от когото искаме да научим и развием нещо в себе си и за себе си и се отдалечаваме.

Приближили сме този, когото сме харесали и сме установили, че той не ни позволява да използваме ресурсите му…и се отдалечаваме или ни дистанцират.

Най-важното

Колкото и да ни се иска да бъдем толкова значими, че хората да са привлечени или отблъснати от нас, всъщност това винаги се случва само заради тях самите. 

Ние преди всичко, сме различни хора, с различни истории зад гърба си, различни потребности и ценности. Всеки от нас си има набор от инструменти, които му позволяват най-добре и сигурно да оцелява в средата, в която е. Не всеки носи силата и смелостта да не принадлежи към група и сам да си е шеф.

Осъзнаването на вътрешната свобода, често ни води до по-малки кръгове от наистина сродни на нас хора.

На практика

Ценно е да сме наясно какви са нашите потребности и интереси в общуването с точно определени хора и да се фокусираме само върху това – носят ли ни нужното или не го удовлетворяват. Не можем да очакваме хората да са ни по вкуса по всички наши критерии. Още по-малко е вероятно да ни се възхищават на независимостта. Обществото е като организъм, който изолира всяко „чуждо тяло“. Чуждо тяло е всеки, който е различен и застрашава нашето статукво. Осъзнатите, обаче, знаят това и не му се връзват. Приемат, прощават разбират и продължават. Просто всеки може толкова, колкото може. Аз научих две много важно неща са общуването:

Да пазим своите граници – да не ни се качват на главата.

И да проявявам милост към възможностите на другите – да не ги съдя, че аз също съм човек, а не бог.

Ако намирате написаното за ценно, споделете го и с други. Заради нас и нашия по-добър живот.

Благодаря и бъдете здрави!

Калина Стефанова

Може да прочетете още:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *