Любов
Почти всеки от нас вярва или е вярвал, че любовта е онова, което ни се случва в началото и после си отива. Всъщност, началото е просто повод за любов. Причината за любовта след началото, както и за счупването й, може да бъде само комуникацията. Въпросът никога не е бил Какво е любов, а Как се живее в любов.
Любовта живее, заради добра комуникация между различните.
Емоционалното говорене между мъжа и жената
Всички сме различни. Едни по-привлечени, други случайно срещнали се, общуваме добре, само ако е с любов. Как?
Уважение
Защо се харесваме в началото, а после е трудно? Започваме с думи и жестове на уважение. Когато свърши периода на промоция, си ги прибираме или просто това е било формално и си е свършило работата. Заедно сме сега, ама никак не ни се получава вече – какво се случва?
Как се счупи любовта?
Случва се това, че да платиш сметката, да направиш комплимент, да отвориш вратата, да преместиш стола са жестове, които маркират уважение, зачитане, признание. Нека ги има жестовете и нека останат завинаги в отношенията ни! Въпросът е има ли го истинското съдържание зад тях.
Имаме ли уважение наистина към другия?
За да не се чете еднозначно, ще дам примери и от женската формалност и „промоционален“ период: Питаме любезно, показваме широка скроеност и разбиране в разговорите, мило и нежно говорим за и с човека и близките му, не сме претенциозни и т.н. Няколко месеца по-късно, Красавицата станала Звяра…Тропа с крак и крещи, кълне корените му или крои пъклени планове за узурпиране на територията. Той пък в отговор се връща при мама, сестричката и „цялата рода“, щото само те го „разбират“.
И така, къде отиде уважението след един момент?
Как, според вас се чувства някой, който три месеца е бил поставян на първо място и после изведнъж му казват:
„Не мога да ти вървя по гайдата?“
или
„Майка ми каза, че съм се променил, откакто съм с теб и не съм същия?“
Предаден се чувства, обиден и неуважаван. Най-вече подведен, защото „промоцията“ е свършила, преувеличихме всичко най-добро от себе си, взеха ни и сега можем да сме си истинските.
Любовта се случва само там, където от началото до края има реално уважение.
Всеки край е начало на нещо ново
Комуникацията
е по-важна от страстта и привличането, защото, ако не е достатъчно добра да отглежда любовта, то тя си отива.
Любовта е искрата от Бога, обгрижвана от добрата комуникация.
След всяка несполучлива връзка, ни остават уроците за учене. Най-често, наранени, обидени или тъжни, се кълнем, че никога повече няма да позволим „да ни играят хоро на главата“. Хубаво, ама това не е научен урок, това е само решение за промяна. А какво променяме?
Промяната е винаги за твое добро
Как да приема нежелана промяна
„Повече няма да вярвам в любовта.“ или „Повече няма да се женя.“
Е, то със сигурност, ще ти дойде пак на главата. Това не е научен урок, това е бягство от живота. Животът е срещи. А уроците, които е нужно да си научим, стоят зад въпроса:
Как общувам аз с другите?
Равно-поставеност – никой не е повече или по-малко от другия
Равно-валидност – интересите, нуждите, потребностите, желанията, мечтите са еднакво значими
Дву-посочност на информацията – даването на обратна връзка, питането, заявяването, слушането
У-важение, зачитане – признаване на стойността на другия, важността
Взаимно за-доволяване на потребностите – ясно изговаряне на нуждите, с цел да се приближим до доволността на всеки
И още много други неща, които нямат нищо общо с обида, отричане, страдание и т.н.
Комуникацията е умение, което се учи
Не се преподава в училищата.
Защо ли, като е най-важното, за да сме здрави, силни и щастливи?
Е, слава Богу, който търси, намира!
Така, както ти днес си на точното място за теб и четеш точно това.
Ако намирате написаното за ценно и полезно, споделете го и с други. Заради нас и нашия по-добър живот.
Благодаря!
За теб от Калина!
