Защо хората се разделят? Има ли раздяла?

Привличане и отблъскване

Приели сме, че е нормално да се срещаме, но все така остава въпросът: Защо, след като сме се привлекли, по-късно може да стигнем до раздяла?

Защо хората се разделят?

Да започнем от там, защо се привличат, събират се, харесват се!

Защото са подобни, защото са противоположни, защото не се страхуват да се учат, защото ум е удобно да ползват на готово….

Привличане на подобните

Защо привличаме хората, които приличат на нас?

Иначе казано, „подобно се събира с подобно“.

Ами, утвърждава се вида ни. Всяка личност има своята конституция, по която функционира. Тя, разбира се, е повлияна от много фактори: природни дадености, семейна среда, близко общество, култура на средата, националност, географски район, времена и т.н. Конституцията има за цел да поддържа и запазва същността на системата, структурата – в случая ние, личността ни. Някои от правилата сме си приели ние, защото си ни харесват и ни позволяват да оцеляваме успешно. Други от „законите“ са ни наложени и то така, че ние не можем или е много трудно да променим. И сега, когато вече съм такъв, и за добро или зло, съм се приел или се налага да се приемам, имам нужда от подкрепа. Доказателството, че това е „правилно“, идва от другите. Другите като нас.

За какво са ни другите?

„Щом и те са такива, значи е „нормално“ и аз съм си добре. Чудесно! Можем да бъдем близки. Ти си от Моите.“

Привличане на различните

Защо ни привличат различните?

Да не кажа противоположните. Е, казах го. Има си абсурд в тази работа, но пък е и най-нормалното нещо на света. „Крайностите се привличат.“ Полюсите се притеглят. Ама, защо?

За да стане от „минуса“ и „плюса“ нула. Нулата е център.

Точката на неутралност или по-човешки казано, баланса. Балансът, към който всяка същност, съзнателно или несъзнателно, се стреми. Вселенски закон, ще!

Вселената и Законът за привличането

Представете си, че много си харесвате някого или не можете да понасяте, което също е форма на привличане, защото е свободолюбив, независим, минава с лекота през трудни ситуации, умее да се радва на живота и се справя успешно с неговото разнообразие. Ако вие не сте такива, а бихте искали (може да осъзнавате, че искате, а може просто да завиждате), то тогава се приближавате до този човек, с цел получаване на нужното благо.

Има два начина за „доставка“ – да се научите как да го правите и вие или да се опитате да ползвате директно чуждото.

Учещият се

И така, учещият се човек наблюдава, попива, дори копира. Приема, проверява, отхвърля или интегрира, търси и намира своите начини да бъде като другият, но по свой си начин. Такива приятели и партньори е чест да имаш. Те не застрашават свободата и същността на другия, от когото са привлечени. В осъзнатите партньорства, хората знаят, че имат посока на движение.

„Аз отивам натам, откъдето ти идваш. Ти отиваш там, откъдето аз ида.“

Не се плашете от разминаване и раздяла, след постигане на целите. Напротив, голямото и трайно свързване става от позицията на нашите центрове, неутралните точки, балансираните личности.

Защо ми се случва това? Кои са уроците, които имам да науча? (видео)

Използвачът като повод за раздяла

Другият вариант, със сигурност, обаче води до разпадане на отношения. Ако вместо учещ се и развиващ се човек, имаме Използвач.

Използвачите са привлечени от свободата на другия, но я искат само за себе си.

Започват да тормозят, преследват, следят, изискват, ревнуват, обсебват, ограничават. Усещате ли – ресурсът започва да се губи и за двамата? Свободният вече не е свободен, а другият е унищожил това, което е искал да бъде.

Толкова за привличането.

Отблъскването и раздялата

Приближили сме този, когото сме харесали, и според „интереса си“, проверяваме той наистина ли е това, което си мислим. Той някой като нас ли е и ще утвърди ли моята личност в собствения ми ум? Ако се окаже, че не е това и няма да ни свърши работата, се отдалечаваме.

Приближили сме този, когото сме харесали и установяваме, че той не е този, от когото искаме да научим и развием нещо в себе си и за себе си, и се отдалечаваме.

Приближили сме този, когото сме харесали и сме установили, че той не ни позволява да използваме ресурсите му…и се отдалечаваме или ни дистанцират.

Най-важното

Колкото и да ни се иска да бъдем толкова значими, че хората да са привлечени или отблъснати от нас, всъщност това винаги се случва само заради тях самите. 

Ние преди всичко, сме различни хора, с различни истории зад гърба си, различни потребности и ценности. Всеки от нас си има набор от инструменти, които му позволяват най-добре и сигурно да оцелява в средата, в която е. Не всеки носи силата и смелостта да не принадлежи към група и сам да си е шеф.

Осъзнаването на вътрешната свобода, често ни води до по-малки кръгове от наистина сродни на нас хора.

Осъзнаване вместо болка от раздяла

Ценно е да сме наясно какви са нашите потребности и интереси в общуването с точно определени хора и да се фокусираме само върху това – носят ли ни нужното или не го удовлетворяват. Не можем да очакваме хората да са ни по вкуса по всички наши критерии. Още по-малко е вероятно да ни се възхищават на независимостта. Обществото е като организъм, който изолира всяко „чуждо тяло“. Чуждо тяло е всеки, който е различен и застрашава нашето статукво.

Осъзнатите, обаче, знаят това и не му се връзват. Приемат, прощават разбират и продължават.

Просто всеки може толкова, колкото може.

Аз научих две много важно неща са общуването:

Да пазим своите граници – да не ни се качват на главата.

И да проявявам милост към възможностите на другите – да не ги съдя, че аз също съм човек, а не бог.

Защо хората се разделят?

Защото се срещат.

Няма нищо страшно в това да се разделяме! Тъжно е когато спрем да се приближаваме, от страх да не се отдалечим по-късно. Срещите между хората са като дишането – вдишваме и издишваме. Погледнато от „птичи поглед“, даже никога не се разделяме. Китайците казват:

„Една среща, един живот.“

Ако намираш написаното за ценно, сподели го и с други. Заради нас и нашия по-добър живот.

Благодаря и знай:

Животът е чудо, чудотворецът си ти!

За теб от Калина!

Калина Стефанова

Може да прочетете още:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *