Няма нищо по-лесно от това кажеш, че Любовта не съществува, само защото не си способен да обичаш! Няма нищо по-лъжовно да решиш, че обвързването я убива, само защото не си се обвързал с точния човек! Няма нищо по-болезнено да усещаш, че нещо в теб се губи и да си нареждаш, че не сме родени да бъдем само с един партньор. Всъщност ЕДИН е – когато си осъзнал какво е Любов и срещнеш този, който също осъзнава.
Има и цветя, и рози, и тръни, и сълзи, но никога не оставаш сам в това.
Този текст е на Ошо. Споделям го тук, не защото съм последователен негов читател, а защото душата ми се радва, когато откривам съмишлие по пътя.
Ошо за Любовта и бягството
Когато си с един човек 24 часа в денонощието, познаваш всичките му слабости – добрите му страни, но и лошите, блестящото и мрака. Целият човек се разстила пред тебе като на длан.
Любовта е достатъчно силна да се осъществи и при вида на слабостите, ограниченията, уязвимостта на любимото човешко същество. Имагинерна любов обаче съвсем не е достатъчна. С нея можеш да обичаш само в киното или литературата, в поезията – както се обича далечна, блестяща, но непозната звезда.
Истинската любов представлява съвсем различно измерение – тя означава влюбване в действителността.
Да, действителността има дефекти, но това те стимулира за растеж. Всеки отделен дефект те тласка да го надхвърлиш.
Когато двама души се обичат истински
Те си помагат в израстването.
Превръщат се в огледало за другия, взаимно се оглеждат.
Помагат си и се поддържат. В добри и лоши времена, в щастие и тъга, те са заедно, загрижени един за друг. Това е цялата философия на обвързването.
Ако съм с теб само когато си щастлив, а те напускам в нещастие, за обвързване не може да става и дума – налице е чиста експлоатация.
Ако съм с теб само когато преливаш, а те напускам, когато си в депресия, значи изобщо не съм с теб, не те обичам, обичам единствено себе си и собственото си наслаждение.
Когато си в състояние да ме зарадваш, когато ми правиш добро – тогава съм с теб. Когато ми причиниш болка – изхвърлям те на боклука. Това не е любов, не е обвързване, не е преданост. Няма никакво уважение към личността на другия.
Не е трудно да обичаш жената на някой друг
На него отреждаш пораждащата страдание реалност, а за себе си запазваш само сладките мечти. Чудесно разделение на труда – няма що! Това обаче е нечовешко. Любовта е нещо сериозно и изисква израстване, иначе що за любов е това! Любовниците получават стимул един от друг във всяко отношение. Когато са заедно, постигат високи върхове на щастие. Отредени са им обаче и дълбоки пропасти от тъга.
Разстоянието между щастие и тъга се увеличава – ето това е любов.
Когато си сам, сълзите и плачовете нямат особена дълбочина. Не си ли забелязал? Когато си сам, всичко това е доста плитко: Когато обаче плачеш заедно с любимия, се получава голяма дълбочина на преживяването, разкрива се ново измерение.
Сам можеш да се смееш, но смехът ти ще кънти на кухо
Ще прилича на нещо ненормално, на лудост – само лудите се смеят сами. Когато споделяш смеха си с някого, смехът придобива дълбочина, здраве. Можеш да се смееш и сам, но смехът ти няма да е особено дълбок – няма как. Споделен, той се спуща до най-изконните дълбини на твоето същество.
Двама души могат да израснат в общуването си само когато са заедно във всички климатични условия – ден и нощ, зиме и лете, независимо от промените в настроението.
Дървото се нуждае от всички климати и всички сезони
Да, то обича жаркото лято и ледената зима, радва се на зората, на слънчевите лъчи. Но само в тишината на нощта може да се затвори в себе си и да изпадне в дълбок сън. Дървото има нужда от тих, весел, радостен ден, но и от мрак и тъга в сивотата на облака, покрил небето. То расте от цялата тази диалектика.
Любовта е диалектика. Сам не можеш да израснеш. Винаги помни, че когато си влюбен, не бива да бягаш от отдадеността и обвързването.
Потопи се изцяло в нея. Не се помайвай някъде из периферията, готов всеки момент да избягаш при първата трудност.
Любовта е и жертвоприношение
Трябва да пожертваш много…егото си, амбициите, уединението, тайните…Плитката романтична влюбеност не изисква никакви жертви. Без тях обаче няма израстване.
Любовта те променя почти изцяло, тя е ново раждане. Вече не си същият като преди – никога няма да бъдеш. Минал си през огън, пречистен си.
Изисква се смелост
Ошо
За теб от Калина!
