Смелост за Любов

Смелост за любов

Няма нищо по-лесно от това кажеш, че Любовта не съществува, само защото не си способен да обичаш! Няма нищо по-лъжовно да решиш, че обвързването я убива, само защото не си се обвързал с точния човек! Няма нищо по-болезнено да усещаш, че нещо в теб се губи и да си нареждаш, че не сме родени да бъдем само с един партньор. Всъщност ЕДИН е – когато си осъзнал какво е Любов и срещнеш този, който също осъзнава.

Има и цветя, и рози, и тръни, и сълзи, но никога не оставаш сам в това.

Този текст е на Ошо. Споделям го тук, не защото съм последователен негов читател, а защото душата ми се радва, когато откривам съмишлие по пътя.

Ошо за Любовта и бягството

Когато си с един човек 24 часа в денонощието, познаваш всичките му слабости – добрите му страни, но и лошите, блестящото и мрака. Целият човек се разстила пред тебе като на длан.

Любовта е достатъчно силна да се осъществи и при вида на слабостите, ограниченията, уязвимостта на любимото човешко същество. Имагинерна любов обаче съвсем не е достатъчна. С нея можеш да обичаш само в киното или литературата, в поезията – както се обича далечна, блестяща, но непозната звезда.

Истинската любов представлява съвсем различно измерение – тя означава влюбване в действителността.

Има ли любов след влюбването?

Да, действителността има дефекти, но това те стимулира за растеж. Всеки отделен дефект те тласка да го надхвърлиш.

Когато двама души се обичат истински

Те си помагат в израстването.

Превръщат се в огледало за другия, взаимно се оглеждат.

Помагат си и се поддържат. В добри и лоши времена, в щастие и тъга, те са заедно, загрижени един за друг. Това е цялата философия на обвързването.

Ако съм с теб само когато си щастлив, а те напускам в нещастие, за обвързване не може да става и дума – налице е чиста експлоатация.

Ако съм с теб само когато преливаш, а те напускам, когато си в депресия, значи изобщо не съм с теб, не те обичам, обичам единствено себе си и собственото си наслаждение.

Когато си в състояние да ме зарадваш, когато ми правиш добро – тогава съм с теб. Когато ми причиниш болка – изхвърлям те на боклука. Това не е любов, не е обвързване, не е преданост. Няма никакво уважение към личността на другия.

Не е трудно да обичаш жената на някой друг

На него отреждаш пораждащата страдание реалност, а за себе си запазваш само сладките мечти. Чудесно разделение на труда – няма що! Това обаче е нечовешко. Любовта е нещо сериозно и изисква израстване, иначе що за любов е това! Любовниците получават стимул един от друг във всяко отношение. Когато са заедно, постигат високи върхове на щастие. Отредени са им обаче и дълбоки пропасти от тъга.

Разстоянието между щастие и тъга се увеличава – ето това е любов.

Когато си сам, сълзите и плачовете нямат особена дълбочина. Не си ли забелязал? Когато си сам, всичко това е доста плитко: Когато обаче плачеш заедно с любимия, се получава голяма дълбочина на преживяването, разкрива се ново измерение.

Сам можеш да се смееш, но смехът ти ще кънти на кухо

Ще прилича на нещо ненормално, на лудост – само лудите се смеят сами. Когато споделяш смеха си с някого, смехът придобива дълбочина, здраве. Можеш да се смееш и сам, но смехът ти няма да е особено дълбок – няма как. Споделен, той се спуща до най-изконните дълбини на твоето същество.

Двама души могат да израснат в общуването си само когато са заедно във всички климатични условия – ден и нощ, зиме и лете, независимо от промените в настроението.

Дървото се нуждае от всички климати и всички сезони

Да, то обича жаркото лято и ледената зима, радва се на зората, на слънчевите лъчи. Но само в тишината на нощта може да се затвори в себе си и да изпадне в дълбок сън. Дървото има нужда от тих, весел, радостен ден, но и от мрак и тъга в сивотата на облака, покрил небето. То расте от цялата тази диалектика.

Любовта е диалектика. Сам не можеш да израснеш. Винаги помни, че когато си влюбен, не бива да бягаш от отдадеността и обвързването.

Потопи се изцяло в нея. Не се помайвай някъде из периферията, готов всеки момент да избягаш при първата трудност.

Любовта е и жертвоприношение

Трябва да пожертваш много…егото си, амбициите, уединението, тайните…Плитката романтична влюбеност не изисква никакви жертви. Без тях обаче няма израстване.

Любовта те променя почти изцяло, тя е ново раждане. Вече не си същият като преди – никога няма да бъдеш. Минал си през огън, пречистен си.

Изисква се смелост

Ошо

За теб от Калина!

Калина Стефанова

Може да прочетете още:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *