Любовта не е цел

Любовта не е цел

Тя е начинът

В преследване, очакване на любовта, която да получим, има много любов, която не даваме никому. Пазим си я за специалният случай. Така не става. Заключвайки своята любов, заключваме любовта генерално. Затваряме в себе си енергията, която вместо да създава, руши. Руши здравето задържаната любов. Не е време да я чакаме. Време е да я даваме, защото

Друга любов, освен нашата няма.

Тя е духът от бутилката, който трябва да освободим, за да ни предложи изпълнение на желанията.

Любов не се дава по заслуги,

а защото я има в нас.

Ако искате някой да се грижи за вас, трябва вие да се грижите за някого, който се нужда е от това. Не по заслуги! Това не е въпрос на справедливост или сделка. Ако искате да ви уважават, първо вие давате уважение. Ако искате подкрепа, подкрепяте другите. Ако искате съчувствие, научете какво е това, давайки го на другите(ама, не след кастинг!).

Това е пътят на любовта – свободен и неизвестен, безименен.

Винаги тръгващ от нас, минаващ през друг и стигащ пак до нас. Но, без пътешествието не става. Не задържайте любовта!

Освобождавайте я!

Давайте я, раздавайте я! Обичайте децата си, родителите, любимите, приятелите, непознатите…Не задържайте любовта си, защото тогава се създава дефицит, а любовта се превръща в цел. Когато любовта е цел, тя е непостижима и всичко е болка. Болката е болестта. Болестта е липса на здраве. Кой иска това?

Когато любовта е състояние, тя е средата за създаване на нашите светове

– пълни с красотата на безмерно въображение, на спокойното сърце и на душа танцуваща в любов.

Освободете любовта, за да не я търсите повече!

Още за любовта, свободата и баланса ще откриете в ЛИБЕ

И тук:

Всичко е любов

Когато някой те обича

Идеята за любовта

Любовта на майката

Може да прочетете още:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *