Какво е прошка
Нищо религиозно няма да намерите тук. Прошката никога не е била привилегия на религиозни течения и Църквата, която и да е тя. Прошката е способност, която не е характеристика на божественото, а точно на човешкото. Да простиш от високо не е прошка, а позициониране на надмощието.
Прощаването е признаване на равнопоставеността ни, както в слабостите, така и в силата.
Всеки може да причини болка на някого и всеки може да прости. Всеки. Няма по-добри и по-лоши. Има по-неосъзнати и по-осъзнаващи.
Нужна ли е прошката
Не зная. На вас нужна ли ви е? Този текст, упражнение и медитация са за онези, които осъзнават необходимостта от прошка. Онези, които все още копнеят за мъст и наказание, за въдворяване на справедливост по техен или други начини, точно сега, все пак имат шанс да прозрат ненужната тежест на обидата, безсмислието на товара от миналото, унищожителната сила на спомените и най-вече потенциала на живота след прошката. Преди да започнем с упражнението е добре да сме наясно, че
Прошката не е мигновен акт
Тя е дълъг път, който извървяваме и по който многократно се заблуждаваме, че вече сме простили. Става така, че с години си вярваме, че сме простили за нещо, на някого и изведнъж, ни се случва нещо друго, което ни връща към този минал свят на емоции. Озоваваме се пак в болката, обидата и тежестта от това, което вече не съществува.
Повтарянето, че си простил, само потвърждава наличието на някаква „ръжда“.
Простил си, когато дори не се сещаш, не ти идва никаква асоциация, мисъл за това минало. Не свързваш резултатите днес с предпоставките от онова събитие и още много други сигнали, че още сме в обвързани отношения с онова, от което ни боли.
Прошката е постигната,
когато сме излекували гнева, тъгата, страха, срама и вместо тях, спомена от миналото ни идва с чувство за лекота, дори благодарност, че е имало такава среща и че този наш партньор в ситуацията, ни е служил, за да се научим на нещо – кои сме ние. Забележете, че
безразличието също не е знак за простено – игнорирането, все още говори за защитен механизъм, който съществува само когато ни е страх, срам, боли ни или ни гневи.
Не искаме да си спомняме, да говорим за това и т.н. Както казва Даниел Лумера:
“Да се прости не означава да се забрави или извини. Означава да се промени подхода към фактите и хората, за да се постигне освобождаване от страданието, за осмисляне на личното съществуване.“
Кой е Даниел Лумера и кога да го срещнете в България, може да прочете в края на статията. Сега си пригответе лист и химикал!
Улесняване на процеса на прощаване
Упражнение с писане:
Отговаряйте писмено на тези въпроси. Прочитайте написаното и си дайте време да осъзнаете това ли е, което е. Честни ли сте? Така ли искате да остане? Търсите ли промяна наистина?
1.Защо ни е да простим? – запишете своите вярвания и убеждения. Откъде идват те – общество, култура, някого, когото харесваме, религиозни мотиви. Проверете си познанията и идеята за прощаването. Това ще подкрепи мотивацията в процеса или промени желанието ви. Винаги ще ви покаже кои сте сега и е полезно.
2.Какво получаваме, ако не простим? Какви емоции изпитваме в това състояние? – опишете живота си в състояние на не-простено. Разбира се, не целия живот, а ситуациите и срещите, които следват от обидата или каквото е. Назовете емоциите си и как се проявят те навън във взаимоотношенията с другите и навътре – във вашето тяло и мисли.
3.Какво се променя, ако простим? Какви емоции очаквате да останат във вас? – какво очаквате да стане различно с вас и живота ви. Само не очаквайте другите да се променят! Забравете за това. Не е във вашата територия. Имаме пълния контрол само върху себе си.
4.Живеене в миналото – какво ви носи това, когато е неприятно преживяване? Какво храните с тези спомени и чувства? Имате ли още нужда от това? – бъдете честни! Само вие сте. Не е нужно друг да знае вашата истина, освен ако не пожелаете да я споделите.
5.Товарът на нещо, което не можем да променим – осъзнаваме ли тежкото бреме на непрощаването, когато няма как да променим миналото и хората? Не забравяйте, че всички ние сме свикнали да живеем стресирани, болни и уморени. Не нужно да приемаме това за нормално, обаче. Ако искате по-лек и по-лесен живот, искайте смело. Никой не е обречен на страдание и тегоба, освен ако сам не го избира.
6.Илюзията, че сме безгрешни – убедени ли сте, че вие никога не наранявате никого, дори неумишлено? Я, пак? – спомнете си ситуации, за които знаете, че сте причинили болка. А, простихте ли си за това? Искате ли?
Прощаване на себе си
От тук започва всичко.
Не можем да прощаваме на другите, ако не можем да прощаваме на себе си.
Не очаквайте разрешение от някой друг да не се чувствате виновен. Това означава, че смятате, че на другите им е лесно да прощават, а само на вас не. И на тях им е трудно, така, че се грижим само за себе си.
Себепрощаването е признаването на нашата цялост. Ние сме това, което сме.
Тази наша същност, може невинаги да е задоволяваща желанията на другите. По-важни са какви са нашите намерения. Ако сме искали да накажем, защо съдим другите, че правят това с нас? Ако никога умишлено не сме наранявали, защо очакваме и другите да са същите? Да прощаваме на себе си е нещо, което даваме сами на себе си, а не очакваме от другите. Също както, ако простим на другите, не означава, че те ще се почувстват по-добре. Не, това е само за нас. Другите си имат своите избори и процеси. Дано четат и те това тук!
Ключът към всяка прошка
Поставяне на мястото на другия, съчувствие, разбиране, емпатия, смяна на гледната точка, безпристрастен наблюдател, виждане на „голямата картина“ – за това съм подготвила медитация, която всеки абониран за сайта, ще получи на 5-ти март(2019) в пощенската си кутия. Може да се абонирате тук. Всички медитации се намират в менюто – „Медитация“.
“Ако“ не съществува никога
Често ридаем за себе си , че и другите, омотани в илюзията за „какво ако“ – не беше станало така, а иначе. Какво ако, аз бях друга, вие бяхте други? Какво ако, се бяхме срещнали по друго време и други обстоятелства? Какво ако, се бяхме родили в други семейства? Какво, ако семейната ни предопределност беше друга?
Къде е този „ако“- живот? Къде е този „ако“- свят?
Кажете ми и аз бих отишла там!
Само днес
Не ми се чака, обаче, не ми се губи ценно време. Само днес мога да направя своя избор в коя от реалностите, в тази Вселена с паралелни светове, искам да живея. Избирам своя свят и своя живот, като избирам как да реагирам днес на обстоятелствата тук. Моето отношение и възприятие ме настаняват в живота, който е добър за мен. Вибрирам на тази честота и се свързвам с други на същата вибрация.
Не можем да живеем в по-добър свят, ако ние не сме по-добрите, което очакваме от другите.
Както казва Вадим Зеланд, като искаш да слушаш музиката на определено радио, отиваш на неговата честота. Няма как да си на честотата на „хеви метъл“ и да чуеш нежна „класика“. Не осъзнаваме ли това, сме мятани в светове, които не харесваме, не се чувстваме добре, не харесваме себе си, другите и мноооого ни се налага да си прощаваме и прощаваме.
Кой е Даниел Лумера
По-горе, обещах да ви споделя нещо за Даниел Лумера. Той е създател на метода My Life Design , основател на италианската Асоциация My Life Design, както и на испанската My Life Design Foundation. Автор е на книгата „Лечението на Прошката, нов път към щастието“ и на „Методът на 7-те стъпки на прошка“. Председател е на Международната школа за прошка (ISF) – проект за обучение, изцяло посветен на разпространението на нова идея и опит за прошка, за трансформация на индивиди, взаимоотношения, обществото и за разрешаването на конфликти между държави, народи, етнически групи и религии.
За теб от Калина!
