Реших да напиша тези свои осъзнавания, защото виждам колко масово е неразбирането, че не можеш да искаш от другите да правят това за теб, което ти не правиш за себе си. Помня една случва от преди години:
Бяхме компания, в която се коментираше новопоявилата се демокрация в България, свобода на словото и т.н. Всеки си изказваше мнението и изведнъж един от мъжете извика на своята съпруга да млъкне, защото нищо не разбирала. Ще уточня, че семейството беше много образовано, с престижни професии и бизнес. Не си беше просто простотия човешка. Тогава си казах:
Еха! Можеш ли да създаваш демократично общество със свободи и права, ако те не съществуват в твоето семейство – най-малкото общество?
Тогава видях колко слепи можем да сме за себе си и да претендираме от околните, без капка лична отговорност. Ами да започнем от себе си:
Обич към себе си
Аз
Забелязали ли сте, че е по-лесно да бъдем патриоти за Родината си, а да обичаме себе си е трудно? По-лесно е да се вълнуваме от емигранти и имиграция, правителства, които не харесваме, отколкото да кажем на онзи срещу нас:
Хей, ти, който опустошаваш сърцето ми, вредиш на здравето ми, не се и опитваш да ме разбереш, иди си или се научи да живееш в моя свят и тогава остани!
Отговорност
Моят свят
Търсим отговорност на министри и държавници за реда и идентичността на България, а там където ние сами сме Министъра, какво правим?
Можем ли да бъдем граничар на собствените си граници? Знаем ли, въобще, къде са?
Познаваме ли собствения си свят? Чуваме ли, когато същността ни казва „НЕ“ на нещо? Така нареченото себезапазване?
Казваме ли на глас своето „НЕ“? Което е асертивността?
Светът, в който живея
Светът не е се случва без нас. Той е точно такъв, каквито сме ние като единичка. Нещо повече, в него има много и различни единички и той не е само аз каквото съм! Той е това, в каквито отношения съм с околните единички.
Как да ни обичат другите, щом ние не се обичаме?
Как да ни съхраняват, щом ние не го правим за себе си?
Как да ни познават, щом ние не се познаваме?
Аз, моят свят и светът, в който живея са едно и също. Докато не го осъзнаваме, ще се лутаме в търсене на виновните за живота, който живеем, но не харесваме. Ще ги търсим и ще си губим времето в безсмислени войни. Разбира се, рано или късно, осъзнаваме, че само от нас е зависело. По-добре да е рано, нали?
5 гаранции, че си губиш времето
Обичай себе си!
Грижи се за себе си! Покажи радостта си от това на другите, дай им „ключа“ към успешното свързване помежду ни!
Не мога да те обичам, ако не обичам себе си.
♪Медитация за любов към себе си
Дори и в самолетите казват, в случай на авария, първо да помогнеш на себе си. За да си в състояние да дадеш и на другите помощ. Иначе можеш ли? Не. Е, същото е и с всичко останало на света.
Винаги започваме от себе си и от личната ни отговорност.
Когато познаваме Законите на Вселената, се сещаме, че други няма. Светът ни е това, което сме ние и привличаме подобното на нас. То винаги е съответно. Ето за това ни е нужна отговорността. Никой нищо не може да ти причини, ако ти не си привлякъл с вибрациите си точно това. Творим сами реалността си.
Какво привличам
Какво мисля, какво чувствам, какво очаквам, какво говоря, какво правя, какво искам, в какво вярвам, че заслужавам, какво допускам, че е възможно?
Всеки фокус ни изпраща мисъл. Всяка мисъл ни доставя емоция. Емоцията е енергия в движение. Където ни е фокуса, там ни отива енергията.
Остана да осъзнаваме, какво и кого храним с нашата енергия. Защото, ако е нещо, което не ни харесва, очевидно, че има грешка в посоката на фокуса ни.
Аз, моят свят и светът, в който живея сме едно и също.
Ползвай волята си и силата си, да създаваш света, в който искаш да живееш! Започни от себе си! Останалото е само резултат, базиран на вселенските закони и квантовата физика.
Вселената и законът за привличането
Твори с въображение и радост! Защото
Животът е чудо, а чудотворецът си ти!
За теб от Калина!
