Защо не ме харесват вече?

Харесват ме, а после не ме харесват. Защо?

Темата ми бе подсказана от един от вас, читателите на „Медитация и Здраве“. Получих писмо. Винаги се радвам и откликвам на обратните ви връзки. Ще се радвам, ако и вие споделяте. Адресът е в контакти.

Писмото

„Здравейте! Изчетох някои от Вашите статии, помогнаха ми да се замисля за мен и моите избори. Благодаря Ви! От известно време се чудя, защо хора, които искат да се сближат с мен, да ме опознаят, когато са в присъствието на семействата си и познати все едно не ме познават, интересът и усмивките, които иначе получавам от тях, го няма. Пояснявам – не става дума за интимни връзки. Преместих се на ново място и две от съседките проявиха инициатива за опознаване. Аз за себе си, вече съм избрала отношение към тях, но не виждам логика в това: една крачка към мен, една назад…Не съм изпадала в конфликтни ситуации с техни роднини, та да е вид солидарност…Вие как виждате нещата?

П.П Смятам че или се приемаме такива каквито сме или,  се разпръсваме кой откъде е,  по неговия си път.“

Отговорът

Приятелството като личен избор

„Здравейте, М.!

Радвам се, че сайтът Ви провокира. Ето и моят отговор на питането Ви, относно хората, които първо са привлечени от нас, а после се отдръпват или близостта им зависи от други фактори.

Преди всичко, добре е да осъзнаваме, защо хората се приближаваме едни към други или не. Тръгваме винаги натам, където ни е интересно. Забележете: имаме ИНТЕРЕС. Интересът ни е свързан с нещо, което ние вече притежаваме или нямаме, а другият го има. Просто казано: Харесваме тези, които приличат на нас и утвърждават един вид, нашата личност или не приличат на нас, но имат нещо, по което искаме да им приличаме, да сме като тях. 

Това е първия порив за близост,

но той е и тест, също. Може да се окаже, че ние не сме са като тях и вместо да утвърждаваме личността им, то ние я опровергаваме, застрашаваме. Тази среща може да ги накара да се разколебаят дали са прави, а това да ги постави пред решението за промяна. Промяната никога не е приятна, ако не си готов за нея и не я пожелаеш сам. Тогава се отдалечаваме.

Ако те са открили, междувременно, че сме ги привлекли с нещо, което имаме, а те не, но също искат, също можем да ги разочароваме. Възможно е да открият, че не е това, че няма да им е лесно да станат такива или просто разбират, че няма да им го доставим.

Не на последно място,

възможно е тези хора да не са готови да бъдат себе си с всякого и всякога и да играят една роля пред другите, а да са  имали шанса да са истински в срещата си с нас.

Изкуството да бъдеш някой друг

Това също е стрес, защото как изведнъж да се разкриеш пред най-близките си, кой си, ако до сега, един вид, си ги заблуждавал. Тогава, срещата отново с теб и то пред други се превръща в рисково събитие.

Медитация за свобода от стрес

Можеш да ги разкриеш, без да си искала. Виж, как неволно, минах на „ти“! Стана ми интересна темата и скъсих дистанцията. Запомни най-важното: НИЩО ЛИЧНО! Хората се държат по някакъв начин към нас, не заради нас и това, какви сме ние, а заради тях и какви са те.

Благодаря за провокацията! 

Калина“

Толкова от кореспонденцията. Всеки може да се свърже с мен, за да сподели впечатления, потърси помощ в консултация и да се абонира за бюлетина. Мястото за контакти и абонамент е тук: Контакти

Обещах на М. да продължим темата и ето: Защо хората се разделят?

Животът е чудо, чудотворецът си ти!

За теб от Калина!

Калина Стефанова

Може да прочетете още:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *