Три стъпки да се справиш с „хейтърите“

Хейтър

♪ чуй тук

Исках да напиша това, заради сълзите, които съм проляла, болката, която съм изпитала, болката, която съм причинила на другите и най-вече, заради осъзнаването на разликите в Намерението, Начина, Очакването и Резултата.

Хейтърите

Няколко истории в живота ми показаха различието между хейтър(нараненият), критикар(говорещият без действия) и човек, който дава обективна обратна връзка.

Такава съм, че винаги анализирам и съм с много бърз ум да видя къде са пробойните, проблемите, липсите. Сърцето ми е добро, така че никога не съм и подозирала, че ако не кажеш на хората няколко добри думи, заедно с критичния анализ, всъщност си просто „прекалено критична“. Един вид, лош човек – някой, който иска само да разрушава, наранява и убива. 

Може да си мислиш, че знаеш, ама кой ти иска мнението?

Хората ти вярват повече, ако ги погалиш преди това, по време на и след това.

Иначе казано, не е проста работа да помогнеш и да те разберат, да приемат и ако решат да променят. Потърсих пътя към по-ефективната комуникация с другите.

Исках да разбера, защо хората ме виждат така и какво от мен не достига до тях.

По пътя разбрах, че не всичко зависи от мен. Но онова, което е моята отговорност, си е мое. Започнах да изследвам себе си и другите – къде се допираме и къде се разминаваме?

Каква е разликата между критика, омраза и обратна връзка? Балкан разлика, а Балканът е голям!

Това осъзнаване ми помогна много да живея себе си и в света, в който съм.

Първо: Гледам към тях

Познаване и Разбиране

Какво е „хейтър“?

Хейтърството си е чиста омраза. Можеш да бъде умен или тъп „хейтър“, ама все си е омраза. Омразата е емоция. Нещо я е причинило, нещо ни я напомня, събужда, но само ние си я отглеждаме, носим и най-вече СИ ДОСТАВЯМЕ. Тя расте единствено в нас и трови само създаващият я. Създателят си ти.  Реакцията, която избирам – според осъзнаването, ценностите, културата, семейството – и все пак с твоята си отговорност.

Хейтърите са тъжни, гневни, наранени хора. Единствената им цел е някой да изпита болката, която те изпитват.

Надяват се това да ги успокои. Намерението им не е свързано с това да се подобри нещо или някой. Търсят „добро“ само за себе си. Не го и намират.

Наместо това, причиняват нова болка и усилват собствената, защото не постигат лечението.

Това ги ядосва още повече…Търсят изхода там, където е извора. Изхода, всъщност е наистина там, само че се излиза по друг начин. Ние можем само да ги разпознаем и опитаме да разберем защо действат така. Нищо лично!

Второ: Гледам към себе си

Откриване и Ползване

Имам ли в себе си нещо такова като омраза?

Не познавам човек, който да не е изпитвал омраза, макар и за миг. Много хора, го отричат, защото се срамуват. Други искат да имат правото да съдят. Трети са си повярвали, че са ангели. Ако знаеха повече за ангелите, нямаше да се напъват толкова. И така:

Ако избереш да се справиш със собствената си омраза, първо трябва да се върнеш към онова, което те е наранило, обидило, но не и убило – не умираме толкова лесно, не се заблуждавайте!

Щом имаме силата да мразим, значи има енергия, Ние избираме в каква посока да работи. Аз избирам нея, не тя мен!

Познавам омразата повече от наблюдение, отколкото от живеене. Винаги е имало нещо силно в мен, което ме е вдигало на високо (виждам голямата картина )и не съм искала да ударя. 

Виждала съм, че омразата може да генерира много сила, но в крайна сметка унищожението е просто унищожение и никога удовлетворение.

И все пак, познавам омразата, познавам болката, която може да се превърне в твой Кръстник и да останеш принадлежен към състояние, което да те погубва. Познавам несправедливостта, неразбирането, необичането, както всеки човек. Човек!

Откривам омразата в себе си и ползвам понякога. Как?

Да не си „добър“

По-ценното в тази стъпка е да си позволиш понякога да не си „добър. Да го изприказваш с приятели и хора, на които имаш доверие, това дето те мъчи и да си „нахраниш“ другите, с пълното съзнание, че „просто малко ще си похейтим“. Има смисъл от това. Не вредя на другите и освобождавам от себе си.

Това е малката доза отрова, която ни лекува от болестта.

Благодаря на скъпите си приятели, с които мога да си похейтя понякога, в защитена, чиста и любяща свобода да бъдем хора – божественото качество, което в стремежа да сме богове, пропускаме – Ние сме просто хора!

Трето: Избирам

Прощаване и Игнориране

Обяснения и оправдания

В публичното пространство, хейтърите често се скриват зад маските:  „компетентност“, „коментар“, „анализ“. Много хора, дори намират за глупави и „без мнение“, онези, които не отричат, а подкрепят. Скучни са тези, който хвалят. Интересни са само онези, които „хапят и убиват“. Разбирам медиите – борят се за адудитория. Аудиторията прави избора си според ценностната система. Ценностите се създават не само от медиите. Преди това са мама и татко. Милата Родина, Времената и т.н.

Завъртени сме в един кръг и ако искаш да промениш нещо, трябва първо сам да излезеш от него.

Как става това – с поемане на лична отговорност. Оставете другите да избират за себе си. Обещавам ви, че няма да сте сами, ако излезете от порочните кръгове. Веднъж осъзнал се, няма и как да останеш вътре, но може дълго да се луташ на изхода.

Прошката ще помогне само на вас. На другите, мразещите, им е все тая. Те ви мразят и така, и иначе. Игнорирането може да ви помогне, ако не се справите с прощаването…но е до време. Пак опираме до прошката!

Последна среща с Омразата

„Слабичко“ – написала жената от снимката със строг поглед над очилата. Признавам си, че се стреснах и то защото от години не съм в среда на оценкораздаващи зяпачи. Ама на – реших да направя платена реклама на текст и той достигна до среда, която е и от други реалности. Отдавна спрях да разделям хората на светли и тъмни.

Откакто избрах, аз как функционирам най-добре, не е от голямо значение какво ми пращат като енергия.

Даже се радвам, че се срещнах с различното. Все едно, някой ми „почука на врата“. И ето какво се появи: Усмихнах се, изпитах съчувствие към немощта и си казах:

“ Може пък да е придвижване напред…за нея , и за мен…за всеки, когото го докосва…“

Има една приказка за „лошата дума“ :

„Тежка рана заздравява, лоша дума не се забравя.“

Всъщност, мразещите се надяват на това. Аз имам друг избор и друго вярване.

Нищо лично, драги! Нищо лично, Калина!

Хората ще забравят, ама хейтещите си остават с омразата.

Докато променят избора си – ЗАРАДИ СЕБЕ СИ!

Ако този текст е полезен за вас, споделете и с други. Предайте нататък. Така също променяме своята реалност към по-добра.

Благодаря!

За теб от Калина!

Калина Стефанова

Може да прочетете още

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *