Лъжата също е истина
Можете ли да си представите това?
Как аз стигнах до тази идея? Естествено, с много опит както с лъжата, така и с истината. Нека да ви разкажа от началото:
Семейството и възпитанието
Отраснала съм в семейство, където лъжата не беше инструмент за общуване. Почти нямах опит с това у дома. Разбирайте, нито малки и невинни детски послъгвания, нито големи тлъсти манипулативни стратегии. Въобще не говоря за репресивност, наказание и отричане – ц!
Просто ние нямахме нужда да си се мамим.
Каквото искахме да преувеличим и изразим по други начини(наши си), ползвахме изкуството за това – фантазия, въображение – все приемливи форми на Лъжата. Не съм знаела тогава колко важно и хубаво е това, да живееш в семейство с музика, танци, поезия и т.н. И как го разбрах?
Болката и обидата
С лъжата се срещнах извън дома си и тя много ме нарани. За първи път познах какво е неуважение, незачитане, подценяване, когато лъжата се появи в общуването ми с другите. Като дете само си плачех и се чувствах обидена и не разбирах защо е нужно, защо хората не са като мен.
Тогава, като че ли отрекох лъжата.
Намразих лъжците и ги поканих
Пораснала, започнах все по-непримирима да ставам към лъжата. И колкото повече я отричах, толкова повече я привличах. Отново не разбирах защо точно мен избират да ме лъжат (мислех си, че съм толкова важна, че да лъжат специално заради мен!) Когато отнесох достатъчно много удари по Егото си, осъзнах, че
Вместо да гледам на любовта като ощетена от лъжата мога да опитам с любов да приема лъжата.
Надали има по-абсурдно изречение в живота ми. Оказа се, че това е „ключът“ към съкровищата.
Лъжата ставаше все по-близо до мен – в живота ми, в работата, в леглото ми, в романтичната ми връзка. Тя искаше да ми каже нещо и да бъде чута. Да.
Лъжата иска да бъде чута
Лъжата е нечия истина. Другата страна, която не виждаме сега.
Тя говори за страховете, за мечтите, за невярата и надеждата. Лъжата събуди в мен много състрадание и милост, много любов и смирение. Хората не лъжат заради нас. Да и аз съм чела и чувала, че лъжем, за да ни харесват/да се харесваме. Когато спрях да се интересувам само от себе си, а се опитах да се напъхам в дрехите и обувките на другия(колкото ми е възможно) – Емпатия(ЕИ), усетих невъзможността да е друго в това настояще.
Медитация за прошка
Хората лъжат,
защото толкова и така могат.
Спрях да се боря. Да доказвам, да изобличавам. Започнах да избирам. Избрах любовта.
Избирам да простя, че сме различни. Избирам да живея далеко от „лъжещите“, без да ги осъждам за техните избори и възможности. Избирам да не живея във война, а в приемане на различността с взаимно уважаване на границите ни. Това е нова отговорност и изисква нови умения – Асертивност(ЕИ).
Простих, приех, признах, че са равновалидни и съвършени такива.
Когато спрях да се дразня на лъжата, тя се отдалечи от обкръжението ми.
Срещах я във всякакви форми. За някой това беше свещена истина, за други въпрос на живот и смърт, за трети – дъвка за дъвчене. Аз избирам да не съм това и да не живея с това. Няма да го изкореня, нито да променя, защото
Медитация за приемане на промяната
Лъжата също е истина
Днес знам, че има място за всичко и всеки.
Няма нужда да се боря за нещо, вярвайки, че друго му отнема мястото и правото на съществуване. Наравно с битките, има и разширение. Избираме – това е! Не променяме никого и нищо! Избираме какви да сме сега и това е отменимо във всеки един миг от живота ни.
Свобода, ще!
Свободна от „ангажимента“ да изкоренявам „злото“ от човечеството, днес увеличавам своите познания и осъзнавания за механизмите на лъжата.
Позитивното проявление на лъжата е фантазията.
Ако аз не понасям лъжата, това ми казва да развия въображението си и развинтя фантазията.
Няма „невинни детски лъжи“, когато си зрял човек.
Има отказ да пораснеш.
Хората лъжат заради себе си, не заради мен и теб.
Нищо лично!
Когато знаем, че ни лъжат преднамерено, проблемът не е лъжата.
Тя е само инструмент.
Важно е с какво намерение се ползва лъжата.
Всеки лъже, аз също. Кога и защо, за какво лъжем, какъв е резултата от това? Всичко това се определя от нивото ти на
Уважение към себе си, равносилно на уважение към другия.
Колкото повече лъжеш, толкова повече привличаш същото. Колкото повече мразиш лъжата, толкова повече привличаш пак това.
Приемането е освобождаване от тази линия в живота ни.
Публикувам тази своя истина с пълното съзнание, че за някого може да бъде абсолютна лъжа.
За теб от Калина!
