Всяка книга, която стигне до нас, ни среща поради много причини, но две са основните: готови сме за нея и имаме нужда от нещо в нея. Иначе казано, както всяко нещо във Вселената, извикали сме си го поради съответните вибрации и празно пространство в нас, което е време да бъде напълнено. Случвало ми се е даже, на няколко пъти да ме застига книга и все нещо да става, така че да я отложа. Книгите пак ме намираха. Така стана с „Едно“ на Ричард Бах и „Тибетска книга за живота и смъртта“ на Согиал Ринпоче. Все настолни книги и можеш ли да кажеш, че са случайни?!
„Свещената магия“
Не съм си и помисляла, че ще зачета книга за магиите. Почти и не помня как е попаднала в библиотеката ми. Това, което ме привлече към изданието на „Хермес“ от 2008 г. е едно изречение на автора Паула Лайт и то е:
Няма по-голям враг и по-реална опасност от собствените ни страхове.
Веднага се съгласих с това и ето, отворих я. Няма да правя нито резюме, нито анализ на книгата. Само ще подчертая, че е изключително интелигентно и начетено написана от вещ човек, какъвто явно е автора. Между другото Паула Лайт е българка и това е само псевдоним.
Периодите в живота
Влязох в период, в който повече ми се мълчи или говори със себе си. Заредила съм се книгите, които ми се препрочитат, дочитат или отварят за първи път и ми е по-естествено напоследък да ме няма тук. Но, всъщност винаги съм в tobekalina.com – нали това съм аз? Аз съм и когато мълча. Днес, обаче, ще се включа с нещо, което имам импулса да споделя с вас и то е от книгата, за която разказах:
Животът на другите
Най-лоши за духовната ни концентрация са разговорите, засягащи живота на други хора. Личните беседи имат склонността да ни държат в руслото на обичайното и да ни пречат да се променим. Такава е тяхната цел. Стремежът на обществото е да ни държи на едно и също емоционално и умствено ниво, спазвайки приятелството да върви гладко, запазвайки взаимната зависимост. Така правят маймуните, за да си останат маймунско стадо. Това е примитивен поведенчески инстинкт. Вълците и кучетата си хапят носовете и се душат под опашките. Маймуните ломотят и се чешат взаимно. Хората бърборят. Принципът е едни и същ.
Целта е да се препятства промяната
По този начин хората си остават предвидими и това е удобно за социалната група, към която принадлежат. Така на тях може да се разчита, те няма да разчупят калъпа и да направят нещо необичайно. Хората около нас автоматично се опитват или да ни променят, според собствената си представа, или да ни запазят такива, каквито сме. За да успее човек да се промени, трябва силно да ограничи своите човешки контакти.
Няма страшно!
Споделям това, заради всички, които се боят, че стават асоциални и изолирани, поради духовното си развитие. Всъщност, няма друг начин. Една промяна води до много други промени. Познавам доста хора, които стоят на прага и все още не могат, не смеят, страхуват се да пуснат живота, който до момента са сътворили. Разбирам и знам: иска се смелост. Но също така зная – там от другата страна някой вече те чака.
Никога не си сам
И ако някой не може да поеме, да приеме вашето лично движение, наистина ли е важно да спрете заради това. И още нещо: никак не е нужно да взимате трудни решения! Когато сте наистина готови за следващата крачка, тя просто се случва. Сякаш стъпалото под краката ви изчезва и няма накъде, освен напред да продължиш. Дайте си време! Но не си правете илюзии,че другите ще се променят с вас и заради вас. Не можем да искаме това. Нямаме право.
Свободата винаги е личен път.
Ако намирате написаното за ценно, споделете го и с други. Заради нас и нашия по-добър живот.
Благодаря и медитирайте за здраве!
Калина
