Череши за обеца на ухото: Здравословно

Череши здравословно

Не нося обеци, но този път, здравословно, череши за обеца на ухото ще си сложа. Казвала ли съм ви, че имам много гласове в главата си? Цял „мажоретен състав“ сме, но с всеки миг и нова ситуация, все повече успяваме да влезем в един ритъм, да станем едно и да си държа аз парад мажора. Става така, че се включват едновременно спомени от миналото, страхове за бъдещето, мисли от настоящето, но нека да ви разкажа една случка от скоро.

Настояще или минало ми говори в главата

Здравословно пазаруване

Рядко пазарувам плодове и зеленчуци от улицата, но този път нещо ме накара и се спрях при една жена на тротоара. Накупих череши, коментирахме, че са последните за сезона, а са много здравословни. Взех краставици, розови домати, предложи ми и пъпеш, но отказах, казвайки, че ще остане за другия път, че доста се натоварих, а бях пеш. Междувременно, жената си каза:

„То, жените все мъкнат.“

Без да се съгласявам и припявам и също така, без да споря, само отвърнах:

Майка ми някога казваше, че на жената ръцете са от ластик.

Нездравословна сметка

Tака, направи ми тя сметката – 8,80 лв. Давам 20лв. и тя връща – 20 ст. до 9 и левче до 10лв. Прибирам монетите и затварям портмонето. Дава ми тя пазара и ме изпраща с думите, че ще запомни приказката на майка ми-много й харесала. Тръгнах си и пътьом, след има няма 5 мин. ми прищраква, че трябваше още 10 лв. да получа. Тръгвам да се връщам, а по пътя „мажоретния състав“ не спира да трополи в главата ми. Ама, парад на мислите:

„Тя нарочно ли го направи? Ама и аз каква съм разсеяна или по-скоро уморена! Сега какво да й кажа? Ако се направи на ударена, как да й докажа? Ако се дръпне, мога да я погледна право в очите и да й кажа, че това не е добро и ще си направи лоша карма. А може и да я сплаша като й кажа, че тогава по-друг начин ще си получа моето…“

Здравословното развитие

Много интересно – наблюдавах мисъл след мисъл. Все пак, това са все варианти на живота ми, а ние във всеки нов миг избираме кои сме и как живеем. Понаблюдавах, ама нищо не ме докосна и знаех дори, че не са мои мисли, а ревю на разни светове и наученото от тях.  Стигайки там, не усещах нито обвинение, нито гняв, нито вина, нито страх….приближавайки, дори ме усмихна картинката, в която тя погали по главата едно от момченцата до нея. Приближих я и само казах:

Здравейте! Знаете ли защо се връщам?

В очите и за миг имаше колебание, което се изрази в мълчание. Помня, че бях прозрачна и само наблюдавах. В следващия миг тя се втурна да ми казва, как разбрала, отделила парите, казала си:

„Дано тази жена се върне“

Така, де…ще ми връща 10-те лв., ама ги няма. Ходи търси, разваля..Накрая, ама ми се извинява – не спира. А аз пак не усещам обвинение, даже казах:

„Ама, нищо, де…И аз съм разсеяна и уморена…Сега нали, всичко е точно?“

А, тя…дава ми парите и аха, хваща ми ръката и все едно благодари.

Защо споделям това ли? Заради радостта от чистотата в общуването. Защото е здравословно да общуваме така. 

Чисто вътре, чисто вън

и защото работи и ми харесва да живея така. За мен няма значение нито едно предположение какво тази жена е правела или искала, или каквото и да е.

Важно е, че в общуването с мен тя влезе и общува наистина с мен – чисто.

Благодаря за здравословната отбивка от пътя и по-точно „за пътя“!

юли, 2015

Може да прочетете още:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *