Сезонът на черешите
В сезона на черешите, животът ми поднесе една поучителна история, която си закачам днес, като двойка череши – обеца на ухото. Какво по-здравословно, поуките да ти идват от тези вкусни плодове? Наученото за мен също е като вкусен плод и понеже ми е сладко и приятно споделям с хубав човек като теб.
Юли е. Късен следобед. Движа се пеш към дома си. Рядко пазарувам плодове и зеленчуци от улицата, но този път нещо ме накара и се спрях при една жена на тротоара. Накупих череши, коментирахме, че са последните за сезона, а са много здравословни. Взех краставици, розови домати, предложи ми и пъпеш, но отказах. Казах, че ще остане за другия път, че доста се натоварих, а бях вече натоварена. Междувременно, жената измрънка:
„То, жените все мъкнат.“
Без да се съгласявам и припявам на оплакването и също така, без да споря, отвърнах:
Майка ми някога казваше, че на жената ръцете са от ластик, но аз искам моите да не стигат до земята чак.
Позасмяхме се. Обичам да усмихвам хората, да обърна фокуса и настроението към по-добро и на нея определено й стана приятно.
Сметката
Tака, направи ми тя сметката – 8,80 лв. Давам 20лв. Връща тя монети. Прибирам ги и затварям портмонето. Дава ми тя пазара и ме изпраща с думите, че ще запомни приказката на майка ми. Много й харесала. Тръгнах си и пътьом, след има няма 5 мин. ми прищраква, че трябваше още 10 лв. да получа. Тръгвам да се връщам, а по пътя какви ли не мисли ми изпълват ума:
Медитация за пълен релакс на ума
„Тя нарочно ли го направи? Ама и аз каква съм разсеяна или по-скоро уморена! Сега какво да й кажа? Ако се направи на ударена, как да й докажа? Ако се дръпне, мога да я погледна право в очите и да й кажа, че това не е добро и ще си направи лоша карма. А може и да я сплаша като й кажа, че тогава по-друг начин ще си получа моето…“
Толкова много мисли, за толкова кратко време. Включиха веднага страхове, срам, гняв, тревога. Скъпият ми ум извади въоръжението да ме спасява. Помни, че и преди го е правил. Аз, обаче, засякох нахлуване на миналото, което няма нищо общо с настоящето.
Минало или настояще ми говори в главата
Избор на реалност
Много интересно – наблюдавах мисъл след мисъл. Все пак, това са все варианти на живота ми, а ние във всеки нов миг избираме кои сме и как живеем. Понаблюдавах, ама нищо не ме докосна и знаех дори, че не са мои мисли, а ревю на разни светове и наученото от тях. Стигайки там, не усещах нито обвинение, нито гняв, нито вина, нито страх. Приближавайки, дори ме усмихна картинката, в която тя погали по главата едно от момченцата до нея. Приближих я и само казах:
Здравейте! Знаете ли защо се връщам?
В очите и за миг имаше колебание, което се изрази в мълчание. Помня, че бях прозрачна и само наблюдавах. В следващия миг тя се втурна да ми казва, как разбрала, отделила парите, казала си:
„Дано тази жена се върне!“
Така, де…ще ми връща 10-те лв., ама ги няма. Ходи търси, разваля..Накрая, ама ми се извинява – не спира. А аз пак не усещам обвинение, даже казах:
„Ама, нищо, де…И аз съм разсеяна и уморена…Сега нали, всичко е точно?“
А, тя…дава ми парите и аха, хваща ми ръката и все едно благодари.
Защо споделям това ли? Заради радостта, че работи. Изборът на фокус, на мисли, определи начина по който се чувствам. Тя усети вибрации, които, определено я вкараха в по-добър свят. Аз съм добра, тя е добра, правим добро. Привлякох си добро.
Законът за привличането
Често се питаме защо едно или друго, неприятно ни се случва. Ако не открием връзката между себе си и това, което сме си „поръчали“ на Вселената, просто спираме да вярваме в Законът за привличането. Казваме си:
„Аз съм добър човек, а ми се случват лоши неща. Значи, не е вярно това за вибрациите.“
А, забеляза ли как такава мисъл ти сваля вибрациите? Съмнението. Болката, че не справедливо. Гневът, че не можеш да контролираш. И всичко това е само избор на реалност, при това инертно повикана реалност. Свикнали сме, а навиците са по-силни от осъзнатото живеене в настоящия момент. Това за навиците е важно! Повече може да научиш тук: Как да постигна вътрешен мир?
Когато живееш тук и сега, можеш да избереш вместо да пригласяш на оплакване, поне малко да го обърнеш към усмивка. Можеш да наблюдаваш мислите в главата си и да осъзнаеш накъде те водят. Можеш да избереш добронамереността, вместо подозрителност и осъждане и стой и гледай само!
Навици
За мен няма значение нито едно предположение какво тази жена е правела или искала, или каквото и да е.
Важно е, че в общуването с мен тя влезе и общува наистина с мен – чисто.
Можеше и да не се случи това. Може да не откликне Вселената толкова бързо на вибрациите ти, но това е въпрос на практикуване. Всеки път е все по-бързо. Създавай си нови навици, за да обезсилиш старите. Навикът да ти е добре, вместо навикът „светът е скапано място“.
Няма смисъл да се занимаваш с това защо си привлякъл проблемна ситуация, а не всичко е „цветя и рози“.
Твори сега реалността, в която ти се живее, защото днешното постоянство е гаранцията за утрешния по-добър ден.
Днешните ти мисли, емоции и действия стабилизират вибрациите, заради които утре ще ти се случи това или онова. Сложи си и ти тази обеца на ухото – череши за разкош! Защото
Животът е чудо, чудотворецът си ти!
Благодаря за здравословната отбивка от пътя и по-точно „за пътя“!
юли, 2015
За теб от Калина!
