В моя Дневник на Доброто „7 дни Добро“, списъкът се развива:
Аз съм Добро; Ти си Добро; Добро е, когато си Естествен; Добро, защото Мога
Дойде ред и на Ден Пети:
„Изборът“
Една много ценна за мен дума – „избор“.
Открай време хората се стремят да направят света такъв или онакъв, ала все друг, различен. Нормално е. Учат ни да вярваме, че за да получиш нещо е нужно да дадеш. За да живееш в къща, трябва да си я построиш. За да имаш наследници, първо си ги отглеждаш. С две думи – за да живееш в света, който искаш е нужно да го създадеш.
Преди да сме прозрели, че всичко е съвършено във всеки един миг от своето „несъвършенство“ по пътя, ние полагаме усилията да се случва промяната…към по-добро. Само, че
Какво е Добро? Какво е по-добър свят, по-добър живот?
И каквото е добро за мен, добро ли е за теб? А за другите?
Кой решава
Кой решава какво за кого е добро? Мога ли аз да науча децата си да бъдат добри? Можем ли да „поправим лошите“ и да ги превърнем в „добрите примери“? Навярно има хора, които вярват в това и опитите им не спират.
Уважавам изборът им и това е доброто, което усещам, че мога да правя за света, живота и всичкото.
Изборът, правото ни на избор…
Когато бях дете, моите родители ми даваха правото на избор, за което съм безкрайно благодарна. Научиха ме на най-доброто:
Сама да си нося кръста и когато ми натежи да позволя помощ, която не ми сменя нито кръста, нито пътя…
Помощта, която допринася с лекота, вместо с подмяна на живота ми. Безценно!
Независим избор
Разбира се, родителите очертават безопасните граници на избора на децата си – идващо знание от личен опит. Днес осъзнавам, че родителите е нужно и да позволяват на децата си да преминават тези граници. Тук се включва собственото(на детето) усещане за достатъчно близо до сигурната база и достатъчно отдалечено, за да се придвижват нататък.
Такъв е животът – движение, продължение.
Съзнателно или не, в моето семейство имах това позволение –позволението за личен независим избор. За мен, едно от най-ценните неща, на които родителите могат да научат децата си е Уважение към избора.
Как става това? Уважавайки изборите на децата си.
Избрах какво да уча, кога и за кого да се омъжа, кога да родя детето си, да се разведа, как да отглеждам и възпитавам дъщеря си. Позволение, уважение, доброто, което заслужаваме – да сме себе си!
Уважаване на избора
Излизайки на „голямата сцена“, влизайки в истинския живот, извън семейното гнездо, с изненада установих, че не с всеки е така.
И колкото повече са ти отнемали изборът, толкова повече не позволяваш правото на избор на другите.
Повярвайте ми, най-тъжните истории, които съм наблюдавала и в които съм участвала са тръгвали от това място – не можеш да правиш каквото си искаш. Щом имаш свое собствено решение за своя живот, значи ти „не уважаваш и не обичаш достатъчно своето родно семейство“…Още настръхвам. Е, и до сега се уча на приемане и прошка. Продължавам да упражнявам умението да Уважаваш нечий избор, независимо дали ти харесва или не – за мен това е Добро.
Аз не зная какво е добро за другите, те не знаят по-ясно от мен какво е добро за мен.
Уважавам твоя избор, уважавай и ти моя, какъвто и да е той.
Изборите в живота
Идва любимият ми момент:
Избираш. Избираш от какво, от колко?
Колкото повече информация, колкото повече споделен опит, колкото по-разширена визия за възможности, колкото повече лични проби, толкова по-избран Избор!
Ако искаш да дадеш, ако искаш да помогнеш, ако искаш да подкрепиш, предлагай възможности, знания и остави…позволи Изборът да е личен!
Тук отварям една голяма скоба – можем да манипулираме, можем и само да влияем, давайки информация. Това е нещо, за което друг път ще ви споделя до къде съм стигнала. Всъщност и без моите усещания, сте свободни да си задавате въпроси и да си отговаряте сами. Това е свободата, която винаги защитавам.
Доброто, от което аз се нуждая и доброто, което упражнявам отвътре навън. С уважение към изборите.
Най-добрия избор е твоят
Винаги!
Тук може да четете още от „7 дни Добро“: Ден Първи, Ден Втори, Ден Трети, Ден Четвърти, Ден Шести, Ден Седми
За теб от Калина!
