Думите
Работата в електронни медии ме научи на нещо, от което отучи повечето мои колеги. Това е отговорността за думите. Не иде реч за достоверна или не информация, а като цяло, изборът на думи, мотивацията ми за тяхната употреба и осъзнаването какво причинявам на слушателя и зрителя.
Много хора спряха да гледат телевизия и останаха само на музикални радиа, защото усетиха вкуса на отровата от думите, с които ни заливат.
Гледаш интервю, а след него се чувстваш по-зле. Защо? Защото си присъствал на опит за убийство.
Думи-стрели
Думите, с които стреляме. Стреляме, за да нараним. За да умъртвим, понякога.
Мога да удрям с думи, да наранявам, да убивам дори. Забивам острието и въртя бавно. Наслаждавам се на неспособността на другия да опровергае „жестоката истина„…
Това мога да съм аз. А мога и да не го избера. Хората харесват битките с думи. Едни да играят главните роли, други да са само слушатели на двубоите. Нещо повече, създали сме си убеждение, че има Истина и че „в спора се ражда Истината„.
Бий, до победата! Знам какво е това. Нали съм от „шоуто“?
Все пак, ще отбележа, че е едно да е шоу, зрелище, забава, друго е да си говорим така в живота.
С кого говорим така? С любимите, с децата си, с родителите, дори с приятелите. За колегите, няма и нужда да споменавам. Така си живеем във войната с думите.
Без война
Мислите идват, после и думите. Нещо отвън провокира в нас точно определените отговори, реакции, изразяването им.
И когато не осъзнаваме какво точно се случва и от какво точно се нуждаем, ставаме жертви на собствените си думи.
Представете си, че преди да отговорим или попитаме, заявим и твърдим нещо, някаква сила спре времето и ни даде шанса да се замислим и да изберем съзнателно какво да направим. С дистанционно спираме разговора на пауза и премисляме:
- Какво чух?
- Как се чувствам от това?
- Как искам другия да се почувства от това?
- Какво да направя за целта?
- Какъв ще е резултатът?
- Накъде ще ни придвижи той?
Хм! Доста въпроси за краткото време преди отговора. Спокойно, нали се разбрахме, че сме стопирали разговора.
Какво е здравословно
Какво може да се случи? Думите са „на езика ни“:
- Да ги изстреляме и да причиним рана на другия, защото искаме да ударим противника, да го съборим и той да се „съгласи“ с нас. Т.е да победим.
- Да ги изтрием и да причиним рана на себе си, защото неизговорените думи, които напират, стискането на езика зад зъбите, се превръща в отрова за тялото ни.
или
- Да намери начина да ги пуснем на свобода, така че да достигнат до онзи, който е готов да чуе нашата истина. Но не защото сме „единствените прави“, а защото слагаме и своята позиция в пространството.
Изборът
Изборът зависи от осъзнаването, намерението и умението ни на говорене. Учим се, за да имаме свободния избор. Иначе, сме роби на инертното и матрично съществуване.
Нямаме нито една излишна мисъл, емоция, преживяване, среща…
Учим се как да ги чуваме, виждаме, осъзнаваме и ползваме за наше и общо благо и добро.
Думите са създадени за добро. За да ни свързват. Но както всяко изобретение, те също могат да ни слушат и за зло. Ако изберем за добро да ги ползваме, е нужно и да осъзнаваме как и какво правим с думите си. Иначе казано, можем да не знаем как да не нараняваме с думи. Затова се учим на това, както и на любов в речта.
Думи – добри
Да имаш остра, бърза и умна реч е умение, дори талант, но аз имам и сърце…Когато чуваш със Сърцето си мислите на собствения Ум, можеш да благодариш на Егото си за желанието да те брани и да промениш посоката и адреса на острието. Стрелите могат да летя високо и да бъдат посланици на същата тази „Истина„, без да е „жестока“, защото няма да убие. Тя може да достига до нас по мек, любящ и смислен начин…
Казано с думи прости:
Можем да изразим своята автентичност по ненараняващ другите начин.
Нужни са ни умения от Емоционалната Интелигентност и техники от Говорно-гласовата култура.
Контакти за консултации и обучения
Препоръчвам „Медитация за изчистване на излишни мисли“ и „Медитация за релаксиране на Ума“. Ще ги откриете в МЕДИТАЦИЯ в менюто горе.
Още по темата:
Каквото повикало, такова се обадило
