Какво спъва желанията ни?

В живота си научих много неща. Научих не само, че „най-същественото е невидимо за очите„, че превръщаме мислите си в реалност, а и това, че има жива връзка между думите и сърцето.

„Искам“ и „възнамерявам“

Колко често се замисляме за съдържанието на думите, които ползваме? Ползваме в разговори, ползваме в мечтание, ползваме в молитви. Харесва ни или не, думите имат своята работа за вършене и те я вършат, независимо какво ние си мислим и очакваме.

Работата на думите е да се сбъдват. Нашата работа е да знаем как да ги ползваме.

Да ги избираме, така че каквото ни се случва да е „поръчаното“ от нас.

Когато започнах да работя с думите, преди много години в НАТФИЗ, започнах да си давам сметка, колко инертно говорим и колко специална е генералната роля на актьора – да направи така, че зрителя да осъзнае смисъла на точно тази дума. Защо точно тя е ДУМАТА?

Думите много ми дадоха

Случайно или не, кандидатствах, после работих цял първи курс и се дипломирах с уникалните думи на Антоан дьо Сент Екзюпери от „Малкият принц“. Тези текстове ме научиха не само, че „най-същественото е невидимо за очите“, научиха ме , че има жива връзка между думите и сърцето. Започнах, колкото ми е възможно, осъзнато да ползвам думите. Продължих да уча нови думи(да, от родния си език). Създавам думи. Откривам защо на молбите ми се откликва по един или друг начин, определен точно от думите, които ползвам. Поех отговорност.

Избирам думите си. Отговарям за това, което ми се отговаря.

Работа с думи

Днес, в работата ми като консултант по Говорно-гласова култура, виждам как това осъзнаване в хората, с които развиваме тези умения, отваря нови светове. Променя животи. Най-просто казано:

Сещаме се как точно да мечтаем, та да се сбъдва.

Как да се молим, та да ни чуват.

Как да питаме, да ни отговарят.

Как да отговаряме, че да ни разбират.

Днес фокусът ми е само върху две думи: Искам и Възнамерявам.

Думата „искам“

Едно е да искаш да научаваш другите, друго е те да се учат от теб.

Едно е да искаш да спасяваш някого, друго е да му помагаш.

„ИСКАМ“ е ЖЕЛАНИЕТО ти да ПОЛУЧИШ.

Получаваме сбъдването едва след превръщането на „искам“ в ПОЗВОЛЕНИЕТО да се случи така, както е най-добре, в точното време, всеобхватно и хармонизирано със свободната воля на всеки.

Да ИСКАШ, значи НЕДОВЕРИЕ.

Давам недоверие = получавам недоверие. Ако наистина се нуждаем, може би е добре да спрем да ИСКАМе?

Думата „възнамерявам“

„Въз НАМЕРЯ Вам“ – Да те намеря!

За разлика от „искам“, „възнамерявам“ е отворено, свободно, включващо…Намерението носи позволението да идва към теб и всеки най-доброто. То не стяга във „веригите“ на конкретните хора, време, начин, цел. И в също така е носител на личната отговорност. Не просто желание, настояване и очакване за резултат. 

Преди това е нужно да 

Осъзнаем и признаем истинските си потребности. Следва изчистване на желанието от изИскване и нататък е доверието от това, че го заслужаваме. През това, че е възможно да се случи до умението да живеем спокойно в неизвестността .

Кога, Как, с Кого, Къде ще ни се случи? Това не знаем, но се доверяваме. И винаги започваме от себе си. Срещаш другия, зачиташ го, какъвто и да е.

Думите се случват

Тогава, вместо да искаш, възнамеряваш за себе си нещо. Ако това е най-доброто за теб и за него и то в един и същи момент, случва се. Ако не е, намерението ти продължава към най-доброто за теб, но не „арестува“ конкретни хора, време, ситуации и най вече теб.

Това, което, всъщност правят нашите желания с нас – арестуват свободата.

Затова е добре да знаем, че когато се сблъскваме, се сблъскват нашите искания, защото искащият е консуматор.  Консуматорите се бият за малкото и се страхуват, че няма да остане за тях.

Намеренията ни не могат да се сблъскват, защото възнамеряващите са създатели. Те създават ново и ново и това не може да свърши.

Ако намирате тези осъзнавания за полезни, предайте нататък и споделете с други. Нека заедно творим добрия живот! За ваше улеснение, по-долу ще видите икони за споделяне.

Благодаря!