или
Как да не се „изгубим в превода“?
Внимание: Това, което ще прочетете тук, го няма във видеото и обратно! В записа ще видите част от лекцията на фестивала „Свободата да бъдеш“ от април, 2018 г. Тук публикувам допълнителни любопитни факти.
Различни ли са мъжете и жените едни от други?
Да. Биологично различни са по:
Реч
Мъжете имат в лявото полукълбо център, отговарящ за речта. Ако получат травма на лявото полукълбо, губят способността си да говорят и да „виждат“ чертежите триизмерно.
При жените речта се управлява от два центъра – по-големия в лявото полукълбо и по-малкия в дясното.
За да онемее, една жена трябва да получи сериозна травма и на двете мозъчни полукълба. Увреденото ляво полукълбо няма да попречи на една средностатистическа жена да разчита чертежи. Жените обаче като цяло виждат чертежите иначе – плоски.
Речта на мъжете се отличава с изобилие от термини и богат речников запас, докато жените наблягат на интонациите и емоцията. Изясняването на отношенията чрез разговор е чисто женско умение – затова от дамите стават чудесни адвокати, преподаватели и възпитатели. Жената без усилие произнася до 8000 думи на ден, използва до 3000 звука и до 10000 невербални сигнали. Мъжът изговаря на ден до 4000 думи, издава до 2000 звука и прави до 3000 жеста.
Жената говори със събеседника. Мъжът най-често говори със самия себе си и докато го прави, мълчи.
Зрение
В ретината на човешкото око има почти 7 милиона „колбички“ – клетки-рецептори, които разпознават цвета. За тях отговаря Х-хромозомата. При жените Х-хромозомите са две и палитрата на различаваните цветове е по-богата. При разговор дамите често споменават оттенъци – „морско-синьо“, „пясъчна охра“, „приглушено розово“. Мъжете говорят за цветовете по-общо – червено, бяло, синьо. Впрочем това не обяснява защо сред жените има толкова малко гениални художници.
Жените имат по-развито периферно зрение. При някои обхватът достига 180 градуса, именно затова шофьорките по-рядко допускат странични сблъсъци.
Жената може, без да се обръща, да следи съперничката си и да наглежда детето.
Мозъкът на мъжа осигурява тунелно зрение, той следи „целта“ и вижда само това, което е пред него, не се разсейва по дреболии. Именно заради тесния диапазон на зрението си мъжете често стават жертви на ПТП и не могат да намерят елементарни предмети вкъщи.
За сметка на това силният пол вижда по-добре на тъмно и определя по-точно разстоянието до предметите.
Слух
Жените различават по-добре високите честоти. Момиченце на една седмица вече може да разпознае гласа на майка си и да чуе плача на друго бебе. На момченцата това не им трябва.
Жените различават по-добре от мъжете малките промени в тона и затова с лекота познават дали любимият лъже.
Мъжете пък са специализирани по звуците от дивата природа (което в града не е много полезно) и много добре „чуват“ посоката. Жената ще чуе първа мяукането на котенце, но именно мъжът ще посочи къде е животинката.
Допир
Кожата на жената е 10 пъти по-чувствителна от кожата на мъжа. Английски учени са установили, че дори и най-чувствителният в тази сфера мъж не може да се сравни с най-нечувствителната жена.
За сметка на това мъжката кожа е по-дебела и затова образува по-малко бръчки.
Кожата на гърба на възрастен мъж е 4 пъти по-дебела от кожата на корема му. Ако „самецът“ е зает с нещо, чувствителността му на допир се понижава още повече и той почти не усеща болка.
Вкус и обоняние
Мъжете имат по-развит усет за горчиво и солено.
Смята се, че именно заради това силният пол обича бира. Жените, еволюирали като берачки на плодове, имат по-изтънчен усет за сладкото.
Затова повечето шоколадомани са жени.
Що се отнася до обонянието – слабият пол просто няма равни. Носът на жената може да улови не само миризмата на изгоряло, която застрашава дома, но и мириса на феромони, което не може да се направи съзнателно. Нещо повече – женският мозък може да „разчете“ миризмата на мъжа и да я разшифрова, определяйки доколко е силен имунитетът му. Учените смятат, че това обикновено отнема не повече от 3 секунди. Ако имунната система на самата жена е по-слаба, дамата ще сметне мъжа за сексуално привлекателен.
Още за говоренето
Представителките на женския пол наистина говорят значително повече в сравнение с мъжете и причините за това са физиологически – различен строеж на мозъка и различно количество тестостерон, смятат учени, цитирани от в. „Дейли мейл“. Освен това те са си поставили за задача да обяснят защо мъжете понякога в буквалния смисъл остават “глухи” за това, което говорят жените.
Жените говорят по-бързо и получават от своя глас удоволствие, близко до сексуалното.
Тези изводи са публикувани в книгата “Женски ум” на психиатърката Луан Бризендайн. Според нея разликата в строежа на главния мозък на силния и слабия пол е причината за по-голямата бъбривост на жените.
Изследователката подчертава, че жените притежават повече нервни клетки, отговорни за речевите функции. Самият процес на разговор е съпроводен при тях с отделянето на хормони, които носят възбуда и удоволствие, сравними по сила с наркотичните и именно те стимулират по-голямата разговорчивост у жената.
Тези различия могат да се наблюдават още в утробата на майката, където голямо влияние върху формирането на мозъка оказва мъжкият хормон тестостерон. Областите на главния мозък, отговорни за комуникацията, в това число и речевата, а също емоциите и паметта при момчетата като правило са с по-малък размер, отколкото при момичетата. Именно затова
Жената много по-лесно изразява своите емоции, отколкото мъжа.
Тестостеронът намалява не само количеството на тези клетки в мъжкия мозък, които отговарят да склонността към разговор, но също така влияе негативно върху способността на мъжа да слуша. Авторката смята ,че мъжете просто не слушат, и то в буквалния смисъл на думата, доводите на своите жени и приятелки.
Изобилието на думи обаче не означава, че жените предават с тяхна помощ повече информация:
“Доказано е, че 2/3 от женската реч се изчерпва за изразяването но емоциите. Само останалото е опит за формулиране…“
Източници: Здраве.bg, Woman.bg
Видеото е част от лекцията на фестивала „Свободата да бъдеш“ на тема „Емоционалното говорене между мъжа и жената или как да не се изгубим в превода?“
Още нещо по темата:
