Обвързване
Веднъж чух един психолог да разказва:
“Когато човек се страхува от обвързване и все пак направи това( влезе във връзка), то той сам започва да бойкотира това, което се случва и наказва човека до себе си, че е избрал да бъде с някой, който не заслужава това.“
Казано по-просто: „Няма как да се получи това, между нас, защото ти си избрал грешния човек и сега ще си изтърпиш наказанието.“ Разбира се, че може и да не осъзнавам, та ка моли да си казвам това на глас или на ум. Аз лично, никога не съм се страхувала от обвързване, но то е било само защото истински вярвах, че връзката ще запълва празнините в живота ми.
И понеже бях „гладна“, привличах такива, които не искаха да ме „хранят“.
Отношенията в такава връзка ми затвърждаваха модела „аз жертвата“ Защо? Защото вярвах, че не заслужавам най-доброто. Свързвах се с хора, които ми затвърждават убеждението, че не съм достатъчно добра и съответно няма да получа, каквото искам.
Каквото повикало
Същото са преживявали и партньорите ми – от каквото се страхуват, това и получават. В моя случай – жената, която очаква нещо от тях.
Страх ли те е някой да ти отнеме свободата в живота, да те контролира, ще си го срещнеш точно такъв и после ще си го наказваш, за това, че е избрал теб, страхливия.
Настръхвам…Колко е важно да осъзнаем, че никой и нищо не е в състояние да ни спаси от нас самите, от страховете ни. Това, което сами си създаваме е по-силно от всичко и всеки, ние сме по-силни от всичко и всеки. Та осъзнаем ли, че
Аз, създателят
„Аз го създавам това Аз. Този СТРАХ си го отглеждам сама“,
единственото е да направим избор за посоката.
Страхувайки се от нещо, ти привличаш хора, които също се страхуват.
Каквото искаш, това не получаваш. Или по-точно, каквото заслужаваш, това и получаваш.
Докато започнем да осъзнаваме, че има урок за научаване в това и да си го научим, най-после. До тогава, наказваме ги за това, че избират нас, искаме да ги променим и това, бягайки от себе си.
Нашето Его не би позволило да решим, че сме несъвършени и няма защо да наказваме себе си или да се променяме. Винаги смятаме, че сме правите.
Отвъд Страха
Но една по-висша същност, копнее за промяната и минаването отвъд страха от нещо си. Вместо въртенето в порочен кръг, можем да оставим другите на мира и да погледнем в себе си – там стои както всяка илюзия за страшното, така и всяка истина за него.
Преодолеем ли един страх, спираме да привличаме хора, които да наказваме за това.
До нас застават по-истинските партньори, колкото по-близо сме до истинските себе си. Всъщност няма не-истински партньори – просто всеки до нас ни показва на кое стъпало сме от себе си. Колкото по-скоро го разберем, толкова по-съзнателни сме, толкова по-добре заживяваме.
Страхът е за мързеливите.
Трябва да сме наясно, все пак! И защото Страхът е страшен, имаме партньорите, приятелите, рожденото семейство, професионалната помощ…Подава се ръка. Потърсете помощ и подкрепа! Няма страшно!
Ако текстът ви е полезен, споделете го с приятели. Нека си подаваме ръце!
Благодаря!
за теб от Калина!
