Да, не и да

Историята започва тук. А това е Епизод Първи от една лична изповед, пълна с много любов, осъзнаване и практикуване на „ключовете“ към щастливите срещи.

ДА

Когато получих поканата, веднага казах „Да“…и се започна „филмът в главата ми“.

Миналото е живо под формата на страхове, които упорито ни бранят от настоящето.

Просто покана за кафе. Просто усмивки със съгласие. Просто размяна на телефони и…следващото денонощие, с безсънна нощ, бе завладяно от Ума ми. Взрив от страхове, предупреждения, предпазни мерки, спомени за минали болки…Всичко наклони везните към „Не“.

Хубаво, ама как се казва „Не“, като току що си обявил „Да“?

– Да излезе ОБВИНЯЕМИЯ!

– Вие защо казахте толкова бързо „да“, като не сте сигурни?

-Липса на контрол на импулса. Но, пък изпитвах радост в този миг. Ами, аз, всъщност нямах съмнения.

-А, сега съмнявате ли се?

-Не знам, но има причини, заради които си мисля, че трябваше да кажа „не“.

-Мислите? А, преди не помислихте ли?

-Не. Само го почувствах.

-Какво ще правите сега?

-Ами, трябва да намеря начин да кажа „не“.

-Нямаше ли да е по-лесно направо да кажете „не“?

-Да, зная, но аз казах „да“.

-Често ли казвате „да“, а после искате да е било „не“?

-Случва се. Казвам „да“ и после играя хорото до края. Не е удобно да казвам „не“, след „да“, въпреки, че не ми е харесвало. Учили са ме да „държа на думата си“. Миналото е живо. Казана дума, хвърлен камък, както казва народа. А и съм възпитавана да съм отговорна след думите си.

– Сега ще играете ли до край?

-Не. Трябва да кажа „не“, защото, всъщност отговорът вече не е „да“. Не искам да лъжа другия, а искам да бъда честна към себе си.

-Хм, звучите като някой, който не знае какво иска. Поемате ли цялата отговорност за последствията? Можете ли да носите възможните етикети, да понесете неприятните реакции, а дори и значителни последствия за живота Ви от тук нататък?

– О, толкова ли е страшно?

– Не се ли страхувате?

-Не ми е приятно, но мога да видя как е да кажеш „да“, после „не“. Да си честен и в двата случая.

-Тогава, иди и говори!

НЕ

Има разни варианти да кажеш „не“ след  „да“:

Да се криеш до изтощение и отказ от страна на подведения – този не е моят начин!

Да изчакаш до срещата и да кажеш там „не“. Ще отложи излагането ми, но пък съм губила времето на човека в напразни надежди – не е моят вариант!

Да се обадя веднага и да заявя промяната – уф, не съм готова!

Да оставя на случайността да поднесе ситуацията и да реагирам, според нея – ммм…не съм сигурна!

Не знам какво да направя – предавам се!

Куцо пиле Господ му вие гнездо

Стана, както стана. Нали съм си мрежов непукист, та не видяла, че бързо е писал в една от социалните ми мрежи. Чак след 24 ч. засякох писмен възглас на радост на моето „да“. Човекът беше благодарил и изразил нетърпението си да се срещнем.

Е ми, хубаво! Сега какво? Ще пиша направо тук и то веднага. Пък, каквото ще да става!

По не е мое да мълча или да се правя, че съм ОК. Изплюх го това „не“. Реакцията му не ме уби. Може би, защото не беше с цел да нарани. Откликът не беше страшен, обиден, обвиняваш или нещо от всичко, което очаквах.

Натъкнах се на свободата да бъда себе си, а тази свобода да е уважавана и от някой друг.

Ха, така! Че то така е лесно да продължа!

Продължих

Разписах се, разприказвах се. Развих в цяло едно есе причините за отказа си. Никой не ме е питал, ама не ми и трябва. То не е заради него, то е заради мен. „Първо“…“Второ“…“Още повече“…“И тъй като“…Разказвах, наслаждавайки се на свободата да правя каквото мога и искам в този момент. Не ми пукаше, но не защото не уважавах човека отсреща. Забавлявах се да бъда това, което съм сега, което никога не съм била и всичко това, защото имах средата на свободата, сътворена в партньорството с отсрещния. Ха!

Да, не и пак да

Казах „не“, а се „хванах за хорото“. Това хоро ми захаресва, все повече. Изплюла камъчетата на своето НЕ, счупих оковите на минали страхове. Зорът е бил да си кажа болките. Да си покажа „раните“.

Показването на раните е покана за интимност. Ако не се изплашат, ако не скрият своите, ако не се изкушат да бръкнат надълбоко, си ставаме по-близки.

И не си мислете, че са подлежали на обсъждане, анализи или разни такива. Нищо подобно. Изчитайки, каквото съм написала, се смях сама на акъла си. И това също написах – за умението ми да не се взимам на сериозно, след като съм се взела 100% преди това. В заключение, поясних, че не говоря добър английски, та какво остава да си говоря с някого на четири очи и то за цяло кафе.

Писмото-книга

Забележете! Писмото ми „книга“, както по-късно бе обявено, написах на брилянтен английски, по всички правила за такъв род комуникация. А уж, не знаех английски?! Откъде ли ми дойдоха тези знания, трупани цял живот, макар и непрактикувани редовно? Ум мой  -враг мой, Мозък мой – приятелю мой! Отвори старите си резерви за мен.

ДА

На другия ден сама предложих своето „да“.

Много е лесно да бъдеш себе си и да изговаряш своята истина.

Когато заставаш зад автентичността си в настоящия момент и не изискваш отсреща определена реакция, когато позволяваш свободата на отсрещните толкова, колкото и на себе си, когато си готов да приемеш всеки отказ или потвърждение, без оценка…Всичко се подрежда в идеалния си ред, който само Вселената знае, ако й дадем думата!

П.П.

Днес английският ми е най-добре владеения от мен чужд език, защото започнах да уча немски от нулата….Хаха! Законът за Относителността!

Епизод Втори