чуй тук
♪Какво ни губи времето 2
Част втора от „20 заблуди, че печелим време“
Заблуди, че печелим време
В първата част се спряхме на това, как си губим времето, вярвайки, че го печелим, в стремежа да сме перфектните, в избягването на грешки, в бързите решения, бързите обещания и неспособността да отказваме, когато е нужно.
Заблудите, че нещо може да ни спечели време, а всъщност прави точно обратното с нас, са точно толкова силни, колкото силни можем да бъдем в това, да ги развенчаем и опровергаем. Продължаваме със следващите 5 от 20-те:
6.В последния момент
Хората, които са много заети, редовно оставят нещо, за вършене в последния момент. Е, какво да се прави? Пълним времето до край и докъдето стигне. Някой трябва да е последен, нали? Въпросът е доколко това, което оставяме за последния момент, е важно да бъде свършено. Или има друга истина?
Не искаме, защото ни плаши, не ни е интересно, не ни е нужно…
…и куп други обяснения.
Да отлагаме или избутваме накрая, е другият начин да не направим нещо. Непризнаването на истината за причините е чиста загуба на време, вместо да ни освобождава такова за друго, което искаме. Наличието на напрежение в мисълта ни, носенето на потенциален риск от неслучване и още повече неудовлетворението от липсата на резултат, затвърждават образа ни на неудачници. Имаме ли нужда от това? Повече по темата, може да откриете в книгата „Нямам време да имам време“.
7.Всичко за всеки
Разпятието на добродушните! Така наричам стремежа да угодиш на всеки, за всичко и по всяко време. Няма по-добър пример от това, за загубен живот, пропиляно време и неполучена отплата. Да вярваш, че колкото повече правиш нещо за другите, толкова повече ще ти се връща, е да вярваш, че колкото повече „навиваш“ часовника, толкова повече време ще ти даде.
Това, което ти правиш за другите, е твоя работа. Това, което другите правят за теб, си е тяхна работа.
Между другото и съвсем не за подценяване, е фактът, че много хора посвещават времето си на другите или на някого, защото нямат идея какво друго могат да правят в своето време. Струва си да се замисли човек, дали няма време от правене на нещо за другите, защото, ако си намери „изгубеното“ време, може да установи, че не знае какво да го прави. Нещо като „страхът от свободата„.
8.Всичко сам
Тази заблуда ми е любимата. До ден днешен искам да си свърша всичко сама, защото другите са много бавни, не им е толкова важно и спешно, колкото на мен, имат си други приоритети и естествено, вярвам, че ще ми излезе по-евтино. Жестока заблуда!
За да ги направиш нещата, по най-добрия начин, означава да имаш познанието, уменията, материалите, инструментите, контактите.
Разбира се, за едно може да ти е лесно и приятно, да ти се отдава, дори да си откриеш скрит талант. Но, за всичко ли?
Имам един познат, който обича всичко сам да си майстори и наистина е умел, способен, начетен, но знаете ли какво? В крайна сметка, времето му отива в това, да прави нещата, които могат и другите да ги направят. Не му остава време да прави онези уникални и специални неща, които само той може да направи, по неповторим начин.
Е, къде е смисълът от това „спестено“ време, ако нямаш време да бъдеш онова, което другите и да искат не могат?
9.Не мога
Противоположното! Неувереността – Бичът на детството!
Не мога. Не зная как. Без другите не смея.
Да чакаш все някого, нещо…другите, може да ти изгуби времето до края на света. Помните ли приказката от Хорхе Букай за слончето? Ето я накратко:
„Окованият слон“
Когато бях малък бях влюбен в цирка и най-много от всичко обичах животните. Особено слона, който беше любимото ми животно и на другите деца, както разбрах по-късно. На всяко представление той демонстрираше невероятното си тегло, ръста и силата си …. Но след номера и дори малко преди да излезе на арената, стоеше завързан за едно колче, забито в земята, със закачена на крака му верига.
А колът беше само парченце дърво забито едва няколко сантиметра в земята. И въпреки дебелата и здрава верига, ми беше съвсем ясно, че едно толкова силно животно, способно да изтръгне цяло дърво от корен, би могло лесно да се освободи от кола и да избяга.
Тук явно има някаква загадка. Какво го спира тогава? Защо не бяга?
………………………………
Преди години разбрах, че за щастие се е намерило достатъчно умен човек, който е открил отговора:
Слонът от цирка не бяга, защото е бил вързан за такъв кол още много, много малък.Затворих очи и си представиш беззащитното новородено слонче, вързано за кола. Сигурен съм, че тогава малкото слонче се е дърпало, блъскало и напъвало, мъчейки се да се освободи. Но въпреки всички усилия, не е успяло, защото онзи кол е бил твърде здрав за него.
Представих си как е заспивало изтощено и как на другия ден отново се е мъчело, на следващия и на по-следващия също….. Докато един ден, един ужасен за него ден, животното просто е повярвало в своето безсилие и се е примирило с участа си.
Огромния силен слон, който виждаме в цирка, не бяга, защото си мисли, горкият, че не може.
Споменът за поражението, преживяно малко след раждането му, го е белязал завинаги.
Но най-лошото е, че той никога не дръзва да постави под съмнение този спомен.
Никога, никога не дръзва да изпробва отново силата си…
10.Ненужни вещи
Как ненужните вещи ни губят времето? Защото сме повярвали, че са ни много нужни, а никога не стигаме до тях. Тук ви предлагам, направо да чуете една глава от аудио книгата „Нямам време да имам време“ – „Хаосът“.
Следва Част Трета
Ако намирате написаното за ценно и полезно, споделете го и с други. Заради нас и нашия по-добър живот.
Благодаря!
За теб от Калина!
