Последовател на кого и какво
В какво вярвам днес?
Много е важно да имаме отговор на този въпрос. Дори отговорът да е, че не вярваш в нищо, това е всъщност „твоята вяра“.
Всеки има своята вяра в нещо. Всеки от нас има нужда да вярва в нещо. Нещото, което му дава сила или поне затвърждава убеждението му за това кой е той и какви са другите. Въпросът е:
Вярвам ли в нещо, което ме кара да се чувствам добре или ме потиска все повече?
Да открием своята вяра
Проверяваме. Разхождаме се из своите вътрешни светове. Срещаме световете извън нас. Започваме да вярваме в нещо и проверяваме дали това ни дава сила, онова което обичаме да наричаме „криле“.
Дали тази вяра ни прави все по-можещи, все по-големи, все по-развиващи се, все по-чудесни и случващи чудеса?
Възможно е тази вяра да ни отнема, да проваля живота ни, да ни принуждава да приключваме с неща, които са истински ценни за нас, да ни създава нови трудности, да ни затваря врати, които са точно за нас отворени.
Проверявайте своята вяра! На какво сте последовател?
И ако решим да „скъсаме“ с вярата, не е нужно да си тръгваме с разочарование и с гняв. Напротив!
Стъпка напред
Това е още една стъпка, която сме направили към себе си, към своята вяра. Всеки от нас знае, че когато откриеш, че нещо не е твое, си се придвижил напред, научил си още нещо. Затова, когато усетим, че някоя вяра не е нашата вяра, достатъчно е да я пуснем, да си кажем:
„Добре, има и такава вяра.“
Има хора, които вярват, може би винаги ще вярват в това. Защото тази вяра точно на тях им дава сила или не са готови да се освободят от нея, ако им отнема силата. Не са го осъзнали. Но ако, ние се движим напред, навътре, нагоре, все към себе си и големия свят, е добре да проверяваме –
Това ли е моята вяра?
И ако сме стигнали до момента, в който да я пуснем, да се освободим от нея и да я освободим от себе си. Достатъчно е да го направим с благодарност и позволение тя да си бъде там, където Е, за този, за когото Е. Без да я хулим, без да се чувстваме огорчени, предадени, измамени, подведени.
Всичко това са просто илюзии.
По пътя
Истината е, че по пътя към откриването на своята вяра, можем да стигнем само, когато срещаме много други.
Срещаме се, разделяме се, докато стигнем до онова нещо, в което вярваме и то наистина ни помага.
Точно то работи за нас, независимо, че същото нещо може да не работи за други, да ги е разочаровало, да са се почувствали предадени, да са се отказали.
Забележете! Тяхна работа си е какво отношение ще запазят към нещо, с което са се срещнали и след това са се разделили. Но, точно тази вяра може да е нашата.
Със себе си
Оставаме сами със себе си. Проверяваме как се чувстваме.
Леко ли ни е, светло ли ни е, движим ли се нататък?
Помага ли ни в ежедневните, елементарни задачи или големите, дългосрочните и пътя, който вървим към тях? Няма нищо ненормално в това, много време да бъдем във вярване в нещо, което обаче след определен период, спира вече да ни дава силата.
Продължаваме нататък! И знаете ли, в основата на всичко това стои
Вярата-доверие в себе си
Аз мога да избирам, аз съм в съзнание, аз съм в усещане за себе си.
И точно в този момент, това е най-доброто за мен! В следващия, винаги мога да променя нещо, защото аз вярвам в себе си! Но е нужно. Ние така живеем – имаме нуждата да вярваме в нещо. Нещо което ни повдига, нещо което ни поставя над нещата, когато ни е трудно. Нещо, което ни помага да приемаме нещата, хората, ситуациите, които не са нашите, не ги разбираме.
Истинската вяра
Няма никакво значение, дали това е някакъв Бог, който някой е измислил. Няма никакво значение, дали това е някаква философия или теория – проверена или непроверена, има доказателства или няма доказателства.
Достатъчно е за нас, в този момент, това да работи.
Да работи ефективно. Да ни помага да се чувстваме добре със себе си, в мир със себе си, в мир с околния свят. В момента, това е твоята вяра. Няма никакво значение колко други поддръжници има тя. Важното е дали ти си слепия последовател, който забравя да проверява дали това, все още работи добре за него.
Свободен избор
Призовавам ни към съзнание, към това да си задаваме честни въпроси, към това да си даваме честните отговори! Да си даваме свободата да избираме, във всеки миг, едно или друго! Но винаги това, което работи добре за нас, в настоящето.
Открийте своята вяра и бъдете в нея чисти!
Останете в нея, колкото нужда имате. И когато си тръгнете от нея, ако си тръгнете от нея, си тръгнете чисти и оставете след себе си чистота! Защото това е начинът, пред нас да има чист път.
За теб от Калина!
