Образ и подобие
Този текст е провокиран от една случка, но всъщност ви разкрива механизмите, по които работи Вселената. Как създаваме света, в който живеем и той е точно такъв, какъвто сме го поръчали? Поръчката идва от нашия образ и е негово подобие.
Всеки иска Света да я някакъв, според него си. Мечтаем, молим се, участваме в битки, протестираме, възмущаваме се, опитваме се да контролираме, страхуваме се, боли ни…и всъщност успяваме. Да, постигаме точно Свят по наш образ и подобие:
Ти ревеш и той реве, ако ти се смееш и той ще се смее.
Светът – едно мрачно място
Как така става, че искаш толкова добрина за другите, правиш добри неща, а към теб не идва същото? Или поне, не достатъчно. Защо поговорката „Направи добро, изяж л…о“ е вярна?
Защото й вярваш и защото пропускаш вселенския факт, че подобно привлича подобно.
Какъв е моят образ и какво е подобието, което ми се появява в живота?
Огледалото
Всеки знае какво е образ и подобие, но всеки ли вижда всичко? Показваме нещо на огледалото, после се цупим какво виждаме в него. На мен ми звучи странно. А, на вас? Това идва от неразбирането как работи механизмът на произвеждане, изпращане и възприемане на нашия образ:
1. Не познаваме достатъчно себе си
2. Не познаваме достатъчно средата
3. Не познаваме достатъчно средствата
4. Не познаваме силата ни на въздействие
1. Познаване на себе си
По-точното е да кажем, че не осъзнаваме достатъчно какво сме. Думите, с които наричаме качествата си (например: „добър съм“) от една страна носят общоприет смисъл, от друга, носят нашия персонален смисъл. Просто казано:
Това, което си мислим, че е добро, може и да не е добро в универсалния смисъл.
Доброто е комплекс и ако не виждаш себе си в целия си комплект, дори и едно от нещата да е „скрито“ за теб, една от мислите, емоциите, действията ти да не е „добро“, целият ти образ не е „добро“. И тогава, това, което привличаш е точното подобие на теб – не много „добро“!
Ще ви разкажа кратка история.
Историята
Майка на три деца, съпруга, общественик с немалко последователи, призовава за по-чист въздух. Емоционално разказва, как дори в „Драгалевци“ не може да се диша, а иска децата й да растат на чист въздух.
Добро нещо е да се противопоставиш на лошото (замърсяването на въздуха). Всеки си казва, че е права и се поставя на нейно място, дори знае, че живее в същия въздух. Лоша работа!
А, от кого искаме „светът да е друг“, като светът сме ние?
Хубаво, че живеят извън София. На чист въздух. А, за да живееш там, ти трябват минимум два автомобила в семейството. Почти съм сигурна, че не ходят пеш до града, нито карат колела до центъра на София. Къде отиват резултатите от тяхното шофиране на автомобили с гориво, което замърсява въздуха?
Дори да ви звучи като нападане, не е! Защото зная само началото на историята, а останалото е допускане за конкретния случай. Но, докосна ме достатъчно и провокира, за да споделя това:
Повечето хора, които се възмущават от нещо, изключват себе си като създатели на нещото или смятат, че вече правят достатъчно добро.
Това ми звучи като „плащането на индулгенция“. Плати си за греховете и спокойно си прави нови. Пак ще си платиш. Нали можеш? Можеш ли?
Гледаме към другите, към голямото, а забравяме, че малките неща правят голямото и че ние сами сме създателите на това.
Светът е това, което сме, но признаваме ли какво сме?
2. Познаване на средата
Не познаваме достатъчно средата, около нас. А, уж живеем в нея! Това, че не познаваме, осъзнаваме и признаваме реалността за другите, произтича изцяло от това, че не осъзнаваме себе си. Другите са това, което сме ние и отразяват 100% огледално. Възмутеният привлича други възмутени и увеличаваме възмущението. Това не изчиства въздуха. Въздухът се изчиства от конкретни действия. Действаш и привличаш, увличаш други такива действия и действащи.
Това е функцията на средата – умножава това, което сме. Подобно се събира с подобно.
Значи веднъж го създаваме, веднъж го множим.
3. Как функционира светът
Начинът на създаване на света е „по мой образ и подобие“ – каквото давам, това получавам.
Каквото излъчвам като вибрация, това привличам като вибрация.
И въпреки всичко, има хора, които знаят това, вярват в него и така живеят и са разочаровани, че светът не става по-добър. Става, но е бавно, иска време и може да не доживеем да го видим, но промяната се случва, стига да не се откажеш от себе си.
„Предай нататък“ е единствения принцип на промяна.
Как се смесват две различни течности в един съд, за да настъпи промяната? Градивните частици на едното докосват градивните частици на другото. От това се ражда нещо ново, нова комбинация, нов вид. Новият вид се случва само там, където има допир, а това винаги е до възможно най-близкото до теб.
Ние променяме само най-близката си среда, а тя предава нататък до най-близките за нея.
Иначе казано, ако искам да променя нещо, което е далече от мен и нямам директен допир, трябва да предам нататък вибрацията само на най-близките. Осъзнавам, че това се предава нататък и оставам постоянен и честен в действията си.
Разбира се, при допира с друг, ние също се променяме.
Ако сме в осъзнаване на комуникацията помежду ни, можем да изберем тази промяна или не. Ако не приемем обмена с нещо си, просто се отблъскваме, отдалечаваме и докосваме до друг атом. Запазването на избрания от нас заряд е отговорността ни към света, който искаме.
Абсолютно всеки от нас е изключително мощен и пълноправен участник в създаването на реалността.
Ако не вярвате, погледнете живота си. Ако не сте съгласни, че е зависело и зависи от вас, проверете дали не си играете на „жертва“ и това ви е удобно!
4. Има два вида Създатели
Първите поемат отговорност и творят без очаквания и оплаквания. Вторите решават, че другите им причиняват това и се оплакват и възмущават. Но, всички сме създатели на този свят.
Светът е по мой образ и подобие.
А, твоят свят по твой. Ако не ти харесва, огледай се и започни от себе си. Остани постоянен и осъзнавай какво се случва, не се доверявай само на очите си!
Ако този текст ти е полезен, предай нататък и сподели и с други. Променяме света по свой образ, помниш ли? За улеснение, по-долу има иконки за споделяне.
Благодаря!
