С любов посрещай страховете си

Страх вместо Любов

Обратното на Любов не е Омразата, Страхът е.

Не е ли странно, че най-често бъркаме любовта си към нещо или някого точно със страховете си? А може и да е най-логичното, щом противоположностите са едно и също, положено в двата края на една линия на дуалността? И така:

Обичам ли те или умирам от страх, всъщност?

От какво е този страх?

Ако не съм с теб, ще съм сама и различна от статуквото. Ако съм с теб, семейството ми ще бъде спокойно. Ако съм с теб, децата ще имат семейство. Ако съм с теб, ще имам повече сигурност и стабилност. Ако съм с теб, ще има с кого да говоря вечер, сутрин, по телефона…за какво ли не. Ако съм с теб…ако съм с теб…ако съм с теб…

Следователно, те обичам.

Това са само най-бързо дошлите примери, клишета за объркването на връзка със зависимост, любов със страх, ползване с свързаност.

Моделът „Жертва-насилник“

Смисълът на любовта

Къде отиде смисълът на любовта, че е свободата да си себе си и другият също? Че е безусловно, но и здравословно (от)даване, че е благодарност, радост, вдъхновение, творчество, полети на духа…?

Колко пъти сме се разделяли с някого, за да защитим поруганото си достойнство?

Дали е лъжа, дали е сериозно противоречие, дали е доминираща несъвместимост на ценности, цели, мечти, отговорности? Няма значение.

И колко пъти отново се връщаме към същия човек, без капчица сигнал за промяна, но пълни с емоциите на „любов” от типа ”без теб не мога да живея“?

Его, егоист, егоцентрик

Съжаление, че може би сме прекалили, казвайки най-после истината за нещо? Извинение, че ние сме виновни и никога повече няма да правим така? Отричайки с пълното съзнание собствената си истина и същност, само и само да не останем сами?

Живот без цена

СТРАХ…

Може и да не осъзнаваме дълго време това, дори през целия си живот, но…

Човек може дълго да бърка страховете си с любов, само че обекта на т.нар. любов винаги ще ги усеща, ще ги подушва, което също може да е неосъзнавано. 

Знание и осъзнаване – какво е различното?

Може да остане и да ги използва, също от страх. Може да избяга далеко, пак от страх.

Изучавай страховете! Не ги срещай със страх! Запознай се с тях!Това ги обезсилва и изчиства. Останалото…е любов. И най-хубавото е, че

Няма страшно!

Най-сигурния път към любовта е да чуем страховете си.

Да ги откриеш, да ги изслушаш, да се сприятелиш, да ги успокоиш, да им дадеш истинските им имена, да им дадеш дължимото уважение, защото те са част от нас, те са включени в твоето  „цяло”.

Как мога да обичам и да уважавам друг, ако не обичам и уважавам себе си?

Счупване на любовта

Нормално е да се страхуваш понякога, но

Ти не си този Страх.

Ти си само тази или този, на когото и това може да се случва, защото е човешко, защото си човек, цял. Ти си този, който избира да бъде добър приятел на себе си и вместо да се изплаши от себе си, да се опознае, заобича в своята цялост и да сътворява реалности, в които има повече любов, отколкото страх.

Когато посрещнеш страха с любов, каниш истинската любов в живота си.

Твоята вибрация привлича подобна. Вселенски закон за привличането. Нека любовта в теб към теб, покани още много любов за теб!

Защото Животът е чудо, чудотворецът си ти!

Медитация за освобождаване от страх

За теб от Калина!