„Големите очи“-приказка за безстрашни

Големите очи

Големите очи 

-Имаш много големи очи!

-Да, така е. Нали аз съм Страхът?

-А, защо са ти толкова големи очите?

-Не знам, Човече, ти ме създаде. Ти кажи!

-Аз ли те създадох?

-Да, не помниш ли?

Още почти с появата си на този свят, създаде и мен…с първата болка от светлината в очите ти, от въздуха в дробовете ти. Тогава ти реши, че това е краят, вместо началото. С първата Болка, която не прие и си създаде приятел, да не си сам. Сега никога не си сам. Аз, Страхът съм винаги с теб – и в добро, и зло.

-Аааа, ти си ми приятел ли, Страх?

-Да. Аз съм тук , за да те пазя и затова винаги ти казвам:

Спри! Недей! Ще те заболи! Не знаеш какво  ще излезе от това, неизвестното.

-А, значи ти си добър приятел. И какво правим заедно?

-Ами, страхуваме се, пазим се.

-Друго?

Няма друго.

-И винаги ли така?

-Винаги.

-Ама, това ми прилича на затвор.

-Ами, стоим си на сигурно и затворено, защото навън е опасно.

-Опасно ли? А, как знаем, като сме все вътре?

-Не знаем. Аз съм Страх, аз само предпазвам, аз не знам, а ти си с мен.

-И защо са ти големи очи като не виждаш навън?

-Виждам, но само страшното и то е мноооого голямо!

-А, само страшно ли има? Има ли и не-страшно, хубаво, добро?

-Не знам. Питай Радостта си!

-Тя къде е?

-Тя е в Сърцето ти, аз съм в Ума ти!

-А, сърцето има ли големи очи, като твоите?

-Не, то има само сила. Кураж я наричат.

-А, как да стигна до Силата на Сърцето си?

Само с Любов, но тогава ще изгубиш мен и кой ще те пази?

-Любовта.

………

-Страх, стана ми мъчно за теб. Може ли да не си отиваш? Може ли да ме предупреждаваш пак за опасности, а аз да питам и Сърцето си, защото искам да видя и навън какво е? Може ли просто да си говорим и да решаваме след това?

-Може. И не забравяй, че имам големи очи и всичко е мнооого по-голямо, отколкото е, а понякога и няма нищо. Но, аз съм само Страх и това е моята работа.

-А, каква е моята работа?

-Да бъдеш себе си, а не Страх.

Ти си този, който понякога се страхува , ти не си Страх!

От автора

Тази приказка-диалог създадох за себе си и за теб. Ти, който все още се страхуваш, че си малък, слаб, а светът е голям и опасност дебне отвсякъде. Най-вече ти, който вярваш на страха си повече, отколкото на любовта. Ти създаваш всичко! Ти избираш кой каква роля да играе.

Аз избирам любовта.

Калина

Още за разпознаването, осъзнаването и управляването на емоциите:

Речник  на понятията от Емоционалната интелигентност

Може да прочетете още

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *