Аз бях тук заради себе си

Аз бях тук заради себе си

Животът

„Живот преди смъртта“

Това отекна в мен, след като си препрочетох нещо, написано от мен самата, преди време. Обичаме Живота и плашим се от Смъртта, а те са едно и също и кой знае защо винаги, когато ги забравим, се изгубваме? Помислете! Караме се с някого – на улицата, на работното място, в семейството ни – ако в този миг той ни каже, че умира, моментално ще спрем и ще произведем друга емоция.

Защо? Защото е нещо специално?

Всъщност, всеки от нас умира, макар да не знаем кога. Когато си спомним за Смъртта, си спомняме за Живота.

Смисълът на живота

Смисълът се връща. Трябва ли ни вкусът на края? Трябва ли ни диагноза, хора? Когато забравим за същественото, то ще намира все по-видни и неотложни начини да ни се представя.  Същественото е уважението и любовта. Обичаме ли сега, уважаваме ли сега, правим ли най-доброто сега? 

Живеем ли преди да умрем?

Живеем ли така, че да си кажем:

Аз бях тук. Дадох. Приех. Благодарих. Обичах. Простих. Продължих. Уважих…

Уважих неразбраното. Продължих в непроходимото. Простих си невъзможното. Благодарих за непоисканите дарове. Приех и непосилното. Дадох и невидяната любов.

Аз бях тук

В живота. Заради себе си! 

Донесох само това, а  получих всички вас.

Звучи като финално писмо в края на живота и това не ме притеснява. Аз не се занимавам с края. Само знам, че го има. Не знаем за края, но можем да знаем за живота. Защото е тук и сега. Сега изпращам този миг и не познавам новият. Сега отдавам своите 100%, а за после не зная. После не съществува.

Жива съм в напускането на настоящето и във влизането в „сега“.

Аз бях тук заради себе си и моя живот. Когато не забравям това, аз уважавам теб и твоя живот. И това е във всеки миг. Ако съм в съзнание.

Заспал живот

Ако те обидя, а после изгубя, и съжаля и ридая, значи аз съм спяла. Била съм в без-съзнание. Не искам да живея спящо. Живее ми се осъзнато и каня винаги и теб в това. Не искам да видя края ти, за да разбера колко си ценен. Приветствам те днес, че тук. Ти в своя живот, аз в моя и в докосването на нашите животи!

Калина Стефанова-автор

Може да прочетете още:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *