Има ли вечна вярност?

Намерих си стар текст. Нищо старо в него, освен тона ми. Не ми се чисти, обаче. Не искам да се редактирам, защото тогава толкова съм можела и пак заставам зад себе си, зад тази Калина. Леко „режещо“ и осъдително, с по-малко разбиране и любов, но все така „огледало“ и повод за въпроси. Има ли вечна вярност? Вярност към кого, към какво и…до кога?

Старите записки

Познавате ли хора, които се кълнат във „вечна вярност“ на нещо или някого и никога нищо няма да застане между тях?

Не ме притесняват те! Притесняват ме хората, които го изпълняват.

Първо, има ли по-ограничаващо гледане на света и живота, в което залостваш вратите, вместо да се отварят за теб – нови срещи, нови връзки, нови уроци, твоят път, откриващ се в движението?

Второ, какво значи „застане между вас“? Колко трябва да си отглеждан в страх, за да се определи като вражеско?

Всеки път, когато се появява нещо или някой нов в живота,

идва свежият въздух. Понякога ти става хладно, понякога влизат комари или се чуват шумове през отворения прозорец, но дишането, животът се случват заради свежия въздух. Той застава между вас и заключената ви стая ли? Всяко ново нещо или някой идва, за да промени и да, да размести досегашното „консервиране“.

На един може и да не му харесва това – страховете са „голямата работа“(наистина са неуморни), но на другия и да му се придиша свеж въздух, как да наруши „клетвата“ за вечна приоритетност? Нали Егото му ще го „набие“, че не „държи на думата“ си и е „предател“?

Има ли нужда от клетви за „вечна вярност“, ако практикуваме истинския живот, а в него нещата се променят и приоритетите се преподреждат? Колко трябва да си заспал и надишал се на отровен газ, та да решиш, че новото те „обсебва“, защото досегашното „първо“ реве, че „вече нямаш време за него“ ?

И тук идва най-тъжната и по наш избор „невидима страна„:

Най-често, тези клетви за „първо място в живота ни“(гласни или негласни) са свързани с кръвните ни семейства. Най-често живота се обезкървява от хронологично първите ни най-близки. Там сме най-слепи и неподлагащи на съмнение за манипулации, болести, лъжи.

„Това не може да е истина!“ – заковано с пирон.

Ама, може!…в семействата, в които страхът се е настанил трайно, включая и с маската на „духовен живот“, там естеството се изражда в уродливост, наричана за комфорт „любов“.

Колко е хубаво и свободно да знаеш, че любовта не застава на пътя на любовта.

Какво е любов?

Колко много съм наблюдавала и участвала в такива ситуации(то, това е по-често срещаното явление) и всички плачат – едни по-рано, други по-късно и не е от любов и радост, а от съжаление.

Живейте, бе хора, дишайте!

Пуснете я тая „вечна вярност“, ако ви се живее във вечността!

Иначе, все сме си в миналото, като развалена грамофонна плоча.

И ако откривате „разрушение“ в горните думи, то знайте, че то води до „сътворение.“

П.П…Тук, никак не иде реч за изневярата, впрочем…това е друго!

 Има вечна вярност – към себе си, отделен от всичко, що не си ти и свързан с всички, но без зависимост.

НЯМАМ ВРЕМЕ ДА ИМАМ ВРЕМЕ

*Щастлив* Здрав* Богат*
Всичко е въпрос на време!
Намери своето Време!

Поръчайте книгата тук