Легенди и митове
Веднъж една приятелка ми каза:
„Ако не се омъжиш докато си влюбена, после няма да искаш.“
Тогава никак не разбирах каква е тази теза, но повярвах, че изпуснеш ли момента, всичко е провалено. Колко се радвам, че пораснах и над тази измислица! Днес не само, че го разбирам, ами съм и благодарна. Имах достатъчно много горчиви опити, благодарение на което познавам влюбването и любовта. Вече нямам нужда от митовете и легендите на „женско-мъжките капани“.
Емоционалното говорене между мъжа и жената
Дом или затвор
Съвместния живот, партньорството, брака могат да бъдат наш дом или наш затвор. Зависи кога сме направили своя избор – преди или след влюбването. Споделям с вас този откъс от книга на Гари Чапман. Надявам се да внесе повече осъзнатост в партньорските ни отношения.
Д-р Морган Скот Пек
Ако влюбването не е истинската любов, какво е то?
Д-р Пек стига до заключението, че то е „генетично предопределен инстинктивен компонент на действията при размножаване. С други думи, временното срутване на границите на егото, каквото представлява влюбването, е стереотипна реакция у човешките същества спрямо определена конфигурация от вътрешно сексуално влечение и външни сексуални стимули, което увеличава вероятността от сексуално съчетаване и свързване, за да се съдейства за оцеляването на вида.“
Гари Чапман
„Независимо дали сте съгласни с такъв извод или не, онези от нас, които са се влюбвали и са разлюбвали, вероятно ще се съгласят, че това преживяване наистина ни катапултира към емоционална орбита, която не наподобява на нищо друго, което сме преживявали. То обикновено изключва способностите на разума ни и често разбираме, че правим или казваме неща, които никога не сме правили в по-трезви моменти.
Всъщност, когато се приземим от емоционалния транс, често се чудим защо сме сторили тези неща.
Когато вълните на емоциите утихнат и се върнем в действителния свят, където изпъкват различията ни, колко от нас се питат: „Защо сме се оженили? Та ние не постигаме съгласие в нищо!“
И все пак
„И все пак, във върховата точка на чувството на влюбеност сме си мислили, че сме съгласни за всичко. Или поне всичко, което е важно. Това означава ли, че след като сме били подмамени да се оженим от илюзията на влюбването, сега пред нас стоят само две възможности:
1) да се обречем на живот на нещастие със своя партньор или
2) да скочим от кораба и да опитаме отново.
Какво е влюбването?
Можем да признаем какво е влюбването — временен емоционален възход — и да започнем да преследваме „истинската любов“ със своя партньор ?
Този вид любов е емоционална по природа, но не маниакално завладяваща! Това е любов, която обединява разума и емоциите. Тя включва действие на волята и изисква дисциплина, и в същото време признава нуждата от лично израстване. Най-основната емоционална нужда не е да бъдем влюбени, а да бъдем истински обичани от някой друг, да познаем любов, която извира от разума и избора, а не от инстинкта.
Истинската нужда
Аз имам нужда да бъда обичан от някой, който избира да ме обича, който вижда в мен нещо, което си струва да бъде обичано.
Този вид любов изисква усилие и дисциплина. Тя е избор да вложиш енергия в усилието да даваш на другия, да знаеш, че неговият или нейният живот се обогатява от твоето усилие, че ти също ще откриеш удовлетворение – удовлетворението, че истински си обикнал някого. Тази любов не изисква еуфорията на влюбването. Всъщност истинската любов не може да започне, докато не премине влюбването.“
„Петте езика на любовта“ Гари Чапман
Медитация за любов към себе си
Ако намирате написаното за ценно, споделете го и с други. Заради нас и нашия по-добър живот.
Благодаря и знай!
Животът е чудо, чудотворецът си ти!
За теб от Калина!
