Всеки край е начало на нещо ново

Има ли начало, има и край!

Има „начала“, които поставяме сами, както и „краища“, които ние решаваме. Има „начала“, които не зависят от нас, както и „краища“, които животът ни поднася, без да ни пита.

Повечето хора мечтаят да контролират живота си.

Мъдрите осъзнават, коя част от него може да бъде управлявана и коя просто приемана. Да се съпротивляваш на непроменимото е загуба на енергия. Да не управляваш зависещото от теб е разпиляване на енергия или блокиране.

Бягство от отговорността

Интересно е как масово искаме да променим непроменимото, а не се занимаем с това, което е възможно! Да поправим Света, да променим Системата, да променим хората, да оперираме носа си, да спрем Времето, да опънем бръчките – опитите не спират?

Адекватните въпроси са:

Живея ли живота, който искам да живея(аз, не другите), защото така се чувствам добре?

Правя ли това, което искам да правя, защото така се чувствам добре?

Работя ли работата, която искам да работя, защото тя ме вдъхновява и се чувствам добре?

Общувам ли с хората, с които искам, защото се чувствам добре?

Как се чувствам?

Ако забелязахте, всичко опира до това дали се чувстваш добре или не – това е проверката за „твоят живот, твоят път“. Както обичах да казвам преди време на приятелките си:

„Ако не играеш главната роля във филма, значи не си в твоя филм , а в нечий друг!“

Голямото чистене

Тези въпроси изискват поемането на лична отговорност и са само в нашите ръце. Зависят само от нас. Дали съм добре, зависи от мен – какво да променя и какво да приема? Почистването е първата стъпка към лекуването на раната.

Слагаме край на всичко онова, което не ни радва, не сме здрави от него, става все по-зле.

Правила съм го много пъти и никога не съжалих? Не предполага винаги да те разбират, обичат и подкрепят, но винаги има кой! Дори и това да си само ти! Колкото и да е неприятно, няма как да се играе на сигурно! Първо чистиш!

А, сега накъде?

Преди година за пореден път направих голямо почистване – болезнено наложително, неприятно като промяна за другите, пораждащо страхове за бъдещето и все пак:

Да останеш в нищото с любов! Да се отпуснеш в празнотата.

След почистването има болезнена дупка, която трябва да устоиш да не запълниш истерично, а да оставиш Вселената да ти сервира най-доброто за теб.

Година по-късно

Поглеждам назад и виждам само чудеса. Чудо, наричам всеки мой ход, който съм предприела по воля на сърцето, като лудост за разума, не съм знаела накъде ще ме отведе, но съм направила с огромно доверие и любов към себе си и живота!

През изтеклата година:

Напуснах много успешна и доходоносна работа. Прекратих недобра за мен връзка. Започнах два нови проекта. Прекратих и двата. Започнах самостоятелен проект. Развивам го. Станах Треньор по Емоционална интелигентност и поех нова посока. Провеждам самостоятелно лични консултации в области, които обичам, познавам и се развивам. Срещнах специален човек. Животът ми пое неочаквана от мен посока, но е все така моята посока.