Живот без цена

4 min за четене

живот без цена

Живот за цена?

Защо болката и страданието са врата към духовното? Наблюдението ми показва, че повечето хора го възприемат като жертвата, която трябва да направят…. цената, която трябва да се плати, за да се зарадваш един ден на красотите и изобилието (пък, макар и на друг свят, в друг живот, другаде и друг път). За мен духовен живот е избора на радостта, изобилието, любовта ТУК и СЕГА.

Какво стана с болката и страданието?

Те са ми билета за Рая. Държах ги в ръцете си, ама така силно ги стисках и чаках да се появят заслужените любови и радости…..стисках, не пусках, ридаех и знаех, че заслужавам по-добро. Доста време почаках някой да разбере, че заслужавам ….хахахa…и Слава Богу!!!…този „някой“ дойде и ме чу – това съм Аз, само АЗ. 

Пожелах, избрах, реших да се откажа от страданието и болката, като плащане за щастието. Казах си:

Не може да няма начин да бъда радостна,

щастлива и да живея любов, без да чакам на другите и да завися от нещо външно! Така поех по пътя към Душата си, към себе си и е много хубаво. Естествено, ако не ме нарекат сектантка, минавам за леко лудичка, в най-възпитания случай-позитивна ….Днес до мен достигат прелестни знания, но също така знам, че  духовния път не е спасението, както болката не е паричката, която си плащаш.

Първо – никой не ти иска плащането

и второ – духовния път е „бонуса“, че избираш радостта и пускаш страданието….много обичани от нас хора, си харесват, макар и непризнато, живота на жертва- все пак толкова е познато и толкова добри можем да бъдем в това (въпрос на упражняване и практика, както всичко). Чувстват се привличани от светлината на духовното, но като го приближат и им стои фалшиво и измислено……то не е лекарството, то е бонуса…

Лекарството е избора да оставиш страданието

и жертвата като начин на живот. Те могат да са Врата, която…..стои отворена само, за да преминеш през нея, но без тях. Как? Не знам, за всеки е различно, а изборът е личен.

Каквото търсим, ще намерим, за където сме тръгнали, ще стигнем…обаче, води само нашето си сърце. Моето много се зарадва, когато му се обадих.

 

6 Responses

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *