Страх
Защо е толкова важно да се справяме със страховете си, страх по страх? Не само заради неприятните чувства, а и за да преодолеем пречката, която преди ни е спирала. Какво се случва, когато се справиш със страха си, преодолееш преградата, преминеш нататък в живота си?
След като преодолееш страха от едно препятствие, преодоляваш и самото препятствие, но това не всичко!
Идват Тъгата, че си бил там толкова дълго, Гневът, че си могъл да го допуснеш. Налага ти се да преодоляваш и тях…докато се настанят
Прошката и Любовта към себе си в минало време – врата към любовта в настоящия момент, ключът към следващия…
След Страха
Поглеждаш назад и те залива океан от сълзи, армия от екзекутори. В теб, все още, е целия Мрак, в който си живял. Все още не те пуска, но той не е Врага ти, той е Рожбата ти. Родена, отглеждана с много отдаденост. Толкова много енергия си давал за това, да те боли, да е трудно, да е тежко, да е непоносимо и все пак…създавал си, износвал си, раждал и отгледал този Мрак, изпълнен със страх
…как да го оставиш сега това „дете“ на житейския си път? Та нали му дължиш уроците си, израстването си…
Трудно е за вярване, но ние свикваме, привързваме се, дори обичаме тъгата, болката, унижението, срама, страха. Били сме толкова дълго време заедно. Днешното си същество дължиш на това „тъжно минало“…
Създатели на тъмнината
Смеем се, когато споделяме, че обичаме да ни е трудно, че се пристрастяваме към проблемите, самоиронизираме се. Изминаваме какви ли не виртуозни пътища само и само да не приемем и признаем, че това сме ние. Тъмните Магьосници на Денонощните си Кошмари…
И как да признаеш, като дълбоко в себе си вярваш, че не си лош?
Научени сме да се делим на добри и лоши. Има създатели на Светлината и създатели на Тъмнината. Е, защо и как така, точно аз да съм създател на Мрака?
На твоите сенки създателят си само ти?
Знам, че е трудно. Голяма хапка е за сдъвкване и преглъщане.
Не си сам
Спокойно човече, никога не си сам в рицарските си доспехи! На бойното ти поле, отсреща няма никой! Но не си сам!
До теб има огромна подкрепяща, обичаща те и бореща се ЗА теб Твоя Същност.
Твоята Същност никога не те оставя. И ако има нещо, което наистина е тъжно, то това е да си повярвал, че си сам, слаб, неспособен, незначителен, невидим, несъществуващ, безсмислен, пълен със страх…Това е тъжно и все пак, и също така…простимо…
Прости се, че си повярвал, че си слаб, незнаещ, неможещ, незаслужаваш, несъвършен!
Време е да си простиш страховете. И пак не си сам. С теб е Любовта. Любовта, започваща от теб към теб!
Още по темата:
Настояще или минало ми говори в главата?
Как да простим – няколко прости стъпки по сложния път
За теб от Калина!
