8 проверки за осъзнаване на настоящето

9 min за четене

тук и сега

8 проверки за това, дали съм в съзнание и живея в настоящето

Все по-често се говори за осъзнаване и инерция, живеене в настоящето и бягството в минало или бъдеще. Как да разберем дали сме в съзнание или сме извън настоящата реалност? Как да проверявам дали съм осъзнаващ? Разбира се първо стои въпросът: Какво е да съм осъзнаващ, в съзнание, какво е осъзнаване?“

И така, ако вече сте си изяснили(за себе си) какво е да си в съзнание, можем да разгледаме няколко прости проверки за това, дали съм буден и в настоящия момент. Няма да пошляпваме с шамари, нито ще подаваме амоняк под носа. Подрънкването на гривни може да помага да се връщаме тук и сега, но и с това се свиква и пак заспиваме и живеем в съня си….

1.Его

Обратно на очакванията, Его-то се занимава с другите, а oсъзнаващия –  със себе си! Его-то ни изнася навън от себе си, прекъсва връзката със същността ни. Какво ме вълнува повече: Как ме възприемат другите? Харесвам ли им? Какво да направя, за да ги променя? Или: Как се чувствам сега от това, което правя и мисля? С какво намерение съм наистина? Кое е истински важното от настоящия момент?

Тук ще напомня една меродавна мисъл: “ Не е егоист този, който прави , каквото си иска! Егоист е онзи, който иска от другите да направят, каквото той иска.“

2.Наблюдател

Ако си в съзнание, когато наблюдаваш, Наблюдателят ти вижда както теб, така и другите, безпристрастно. Обхваща в полезрението си  реакции,  думи,  усещания за нещата,  отношение към тях, без да дава оценки и определя „правилност“. Наблюдателят е компас, който ти предлага картина, от която ти – будният избираш с ясното съзнание, че точно ти сътворяваш реалността такава, каквато е за теб сега.

3.Изводи

Изводите ти са свързани с теб, както и препоръките – винаги говорим на себе си! Просто казано: говорите с някого – наясно сте, че не другия казва нещо, а вие така го чувате – (защо го чувам така?). Поуките, уроците, наученото е само за нас. „Акъл“ на другите не даваме, ако сме в съзнание. Има вариант, да ни поискат мнение, помощ и съвет. Е, тогава, най-важното е да знаеш как се дава обратна връзка, без да квалифицираш, обиждаш и унищожаваш, запазвайки своята истина и автентичност. Нужна е кохерентност на твоето вътре и вън. Каквото мисля, това казвам и каквото чувствам, това показвам.

4.Давам-получавам

Осъзнаването е наясно, че не „другият прави нещата по някакъв начин“, а вие така ги усещате и възприемате. Няма в това обективна истина. Истината е винаги лична. Съществуваш само ти с твоето съзДаване-възПриемане на света. Ти избираш и разбираш, че каквото Даваш, това и Получаваш. Невинаги нещата се случват бързо и веднага, но осъзнаването за нашата свързаност, ни прави отговорни за действияа и мислите. Това е различно от това да си „правилен“, защото те е „страх от наказание“.

5.Слушане и чуване

Осъзнаващия, когато слуша, също така и чува другия. Той не мисли за своя отговор или въпрос. Просто приема като в празен съд, а отговора идва естествен и автентичен отвътре, когато не е подготвян в главата, докато другия говори. Най-често, като „много знаещи“ правим това, но пък не чуваме всичко, заради което…. Отговорът на осъзнаващия идва, когато другия спре да говори. Така си в настоящето и тук, а не в ума си, с думите за след малко. Подготовката за отговор във времето, в което ни подават още информация, ни отнема присъствието и чистото възприемане.

6.Забравете си мисълта!

Разговаряте, слушате и се страхувате, че ще си „забравите мисълта”! Точно така може да разберете, че не сте в разговора съзнателно, а си задоволявате „правотата на егото“, създавайки си перфектната позиция в битката. Да си забравиш мисълта е най-хубавия момент от един разговор. Тогава се връщаш в настоящвто. Тогава си връщаш слуха към говорещия друг. Капитулираш миналото и си отново тук и сега. Можеш да поднесеш истинския себе си.

7. Тяло

Тялото ти говори и ти го чуваш. Усещаш ли го сега какво ти казва – „Добре ми е.“, „Не ми е добре така“? „Искам да избягам точно в този момент“ или „Искам да ударя и унищожа противника.“ „Приятно ми е“, „Усещам релакс“ или „Гърлото ме стяга“, „Стомахът ме свива“…Когато чуваме тялото си имаме по-ясна картина, от която да изберем какво да остане в реалността ни или не. Всяко действие, може да ни извади или остави в това, което е. Преди действието е полезно осъзнаването и себеусещането.

8.Емоции

Емоциите идват от къде – от минал спомен или от точно този момент? Когато реагираме на нещо, сигурни ли сме, че реакцията ни е точно заради това? Дали не е насочена към нещо и някого от друг момент, подобен на този? По-лесно ли е да се разкрещим на слабия или да се разплачем пред някого, от когото нищо не зависи? Осъзнаването на природата на настоящата емоция, ни позволява да я управляваме. Управляваме ли емоциите си, живеем в съзнание и обратното

Осъзнатостта, която имам до този момент е нещото, на което дължа най-важното за мен – здраве, радост, любов.Не спирам да се проверявам във всеки миг, особено когато стане сътресение(вътрешно земетресение). Споделям това, за да съм честна. Влизаме и излизаме в съзнателността. Помякога се губим. Колкото повече практикуваме, толкова по-рядко се налага да възстановяваме баланса. просто си живеем в него.

Повече за моята опитност тук.

 

3 Responses

  1. Живот без цена ~ Kalina Stefanova Живот, в който не плащам за щастието

    […] Защо болката и страданието са врата към духовното? Наблюдението ми показва, че повечето хора го възприемат като жертвата, която трябва да направят…. цената, която трябва да се плати, за да се зарадваш един ден на красотите и изобилието (пък, макар и на друг свят, в друг живот, другаде и друг път). За мен духовен живот е избора на радостта, изобилието, любовта ТУК и СЕГА. […]

  2. Гневът не е враг. Той ни напомня за неслучилата се прошка.

    […] Исках го и го вярвах….Надявах се да съм приключила с миналите страдания. Кога разбираш дали е така? Няма да стане с Ума. Tялото говори винаги най-честно. Умът, обаче e единствен четец, така че работете с него! И така, мислех, че съм простила всяка болка, всяка грешка…дори съм прекалявала с приемането и оставането в това….Не съм знаела кога да кажа „стига“. И това трябваше да си прощавам. Общо взето, не съм спирала да наблюдавам къде съм сега – в настоящето или в миналото. […]

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *