Аз какво казах, те какво разбраха?

Колко често сте си задавали този въпрос и сте изпадали в тази ситуация? Навярно „все по-рядко“ или пък „все по-често“? Много хора намират разрешението в ограничаването и изцяло изключването на комуникацията. Има случаи, в които това е и единственото възможно решение. Не е ли по-добре, преди да стигнем до такова, да проверим? Възможно ли е да развием умения, които да намалят разликата, дистанцията, пропастта между

Намерението да Изговоря „нещо“ и Резултата от Чуване на „същото нещо“?

Когато чуем за „Техника на говора“, най-често си казваме: А, това не е за мен. Аз си говоря и щом не съм актьор, нямам публични изяви, за какво ми е? “ Технически, никой не ни учи как да живеем качествено, ако сами не се озовем на точното място, за да развием умения. Движим се-някак, както и да е. Храним се-някак, както и да е. Дишаме-някак, както и да е. Говорим-някак, както и да е. Чуваме-някак, както и да е. Общува ли ви се „някак, както и да е“?

А, живее ли ви се „някак, както и да е“?

Лично съм ангажирала и с популяризирането на същността на Емоционалната интелигентност. И не само защото станах част от мечтания екип в BISEI – Български Институт по Социална и Емоционална Интелигентност, като сертифициран треньор по Емоционална и социална интелигентност, а и защото имах своите лични осъзнавания, проблясъци, ахвания(и не спират). Научени сме на толкова непотребни и ограничаващи ни убеждения за емоциите, че

направо сме се „скарали“ със себе си,

а това естествено води и до „войната“ с другите.

Темата, която генерално ме вълнува и изследвам е:

Как да изчистим , улесним и осъществим пътят на комуникацията от КАКВО КАЗВАМ до КАК МЕ РАЗБИРАТ ?

Тук за мен се състои срещата между ГОВОРА(Техника на говора – ТГ) и ЕМОЦИИТЕ(Емоционалната интелигентност – ЕИ). Предлагам ви да работим заедно по развиването на тези умения и съм готова да споделям с вас всичко, на което дължа успеха си в публичното пространство и личния живот.

Защо ме вълнува темата?

Често, трудностите в комуникацията са свързани с:

– недостатъчното познаване на нашите емоциите

– неумелото им изразяване чрез говора

– филтрирано от емоциите слушане

– неосъзнаването на връзката между тези умения и необходимостта от тяхното развиване.

Аз намирам път за опознаване на своя вътрешен свят през външното звуково изразяване и обратно – вътрешното ни опознаване води до промяна на израза и съответно по-добро свързване с околните.

Развиване на умения за говорене:

Ако човек се чувства удобно(защитен и сигурен) в някаква тоналност, сила на гласа, интонация, дишане, извличане на звука, развиването на тези умения позволява той да открие в себе си много повече позиции, в които също се чувства добре, но вече има избора да изразява своята различност, нюансираност и цветност много по-свободно. Така даваме по-истинска информация за себе си в комуникацията, по-кохерентни (съответни) сме във вътрешната ни същност и външното й изразяване. Доставяйки по-честна информация на другите “кой съм аз, как се чувствам , какво мисля”, ние създаваме среда за получаване и от отсрещната страна на такава по-цялостна информация. Това вече е една по-ефективна, съдържателна, честна и удовлетворяваща, не на последно място по-бързо протичаща комуникация. Осъзнаем ли го, идва и въпросът…

Как?

Затова има начините. Провокирам ви към това осъзнаване и съм готова да помогна за развиването на тези умения в лични консултации, обучения, семинарии, уъркшопи и лекции.

 

error: Content is protected !!
Share This

НЯМАМ ВРЕМЕ ДА ИМАМ ВРЕМЕ

*Щастлив* Здрав* Богат*
Всичко е въпрос на време!
Намери своето Време!

Поръчайте книгата тук