Миналото

3 min за четене

Вие ме питате: Трябва ли да знаем миналото на хората?

Моят отговор е:

Не ме интересува миналото на хората. Интересуват ме уроците, които са научили и как се чувстват от това….Защото от тук започва нашата история….

Можем да забием много в посока: Какъв е този човек, откъде идва, какво е бил? Признайте си, че най-много ни интересува: В какво е сгрешил – за да се пазим, Какво е раздавал – за да очакваме, От какво се страхува – за да го спасяваме…и въобще, интересува ни само късогледия ни егоизъм. Честно е да знаем, че никой не е това, което е бил с друг, в друга ситуация, по друго време. Честно е да признаем, че и ние не можем да обещаем, че каквото сме били, това и ще бъдем или пък никога повече няма да правим така!

Защо искаме да знаем миналото на другия, а готови ли сме да разказваме всичко за себе си?

Какво да направим с насъбралата се информация? Трябва ни да покрием добре незарасналите си рани, вместо да поднесем в дар на себе си и другия собствената си автентичност, уникалност в този миг и неповторимото настояще да създаваме на чисто, заедно. Всяка нова среща е нов шанс за нас и за другия, да бъде нов човек. Не е чистоплътно да ходим полепнали с миналото си – страхове, вина, срам, гордост и предразсъдъци – оп, „филмирах се“! Ха! Разбира се, че все нещо носим, но ако занимаваме новите хора с миналото си и искаме тяхното, то ни е никога не живеем сега и се въртим като развалена грамофонна плоча.

Да се запознаеш с резултата от това минало е различно.

За това не са ти нужни скритите факти, а среща с другият, тук и сега. И не забравяйте, най-важни са преживяванията и ситуациите….влизайте смело!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *