Ако не можеш да следваш плановете

Плановете

Има хора, които обичат да живея планирано и усещат някаква сигурност в това. Други вярват, че плановете са ограничаване на свободата и удоволствието от живота. Не зная ти от кои си, но сега ще ти разкажа нещо много интересно, което осъзнах от своя опит с планирането.

И аз като всеки човек си имам задачи, които е важно да не забравя да свърша днес. Аз, може би не като всеки, обичам да си ги записвам на бележки. Даже се презастраховам. Ха-ха!

Три идеи как да си доволен от всеки свой ден

Имам хиляди листчета.

Във всяка чанта и джоб, пред огледалото в коридора, на бюрото на детето, до лаптопа ми в стаята, на таблото на колата, в чекмеджето в офиса, на таблото в студиото на радиото…Навсякъде „бъкам“ от листчета с планове и задачи. Най-обичам, като напиша последното и да видя, че вече на 15 места съм го написала…

Смешно е, ама ми върши работа. Буквално!

След края на деня

Когато е свършил деня, започвам да отмятам свършеното. Е, признавам, че от „програма maximum“, имам добра успеваемост. И все пак, не съм доволна 100%.

„Ама така не може, не става така“ – скача „господарката“ в мен и „горкото слугинче“, пак в мен, си ляга наритано.

Нещата станаха още по-трудни, откакто си станах и „работодател“. Всеки ден съм ту добрият, ту лошият шеф. Нещо все нямах мира.

Един ден ми светна!

Скритият план

„Добре де, не съм изпълнила плана, а не съм и спряла. Тогава, какво съм правила? Изпълнявала съм друг, неписан план. Я, да видим какъв е той, щом вече е изпълнен!“

Ехаааа, наистина не съм спирала! Само дето съм правила каквото ми се е правело и не съм се насилила да свърша нещо, за което не съм имала сила, енергия, ресурс, вдъхновение, време.

Винаги съм искала да живея „извън рамки“. Свободно! И ето!

Книгата „Нямам време да имам време“

Напрежението с плановете не е в правенето им, а че държим да се изпълняват на всяка цена.

Нужно е да имаме план, както и да го нарушаваме. Когато има план, това „събужда“ пътя ни. Задвижваме се.

Пътят (не) по план

Да, точно така – нашият път. Ако нямаме план, пътят си спи, ние също.

Тръгваме по план и по пътя намираме пътя си.

Драмата е, когато държим да се движим по план. Да не се отклоним. Хубаво, ама ако това не е най-доброто за теб, в този момент? Е, тогава става „Приказката за Пепеляшка“, ама историята със сестра й: Режем пръсти, да се напъхаме в обувка, която не е за нас.

Каквото е за теб, за теб е, каквото не е за теб, не е за теб! Може да ти звучи като успокоение за мързеливци, но няма предвид това.

Планът затова е „план“, а не се казва „живот“. В живота става това, което може, нужно е, време му е или не. Разбира се, никой не може да ни попречи да бъдем инати, да живеем в илюзията, че можем да контролираме всичкото. Но, колко още ще вървиш така? Да, нужно е да имаме план. Тръгваме и после пътят ни води. 

„Намираме пътя си вървейки!“ – казват.

Доверие вместо план

Да си позволиш да излезеш от плана иска доверие към неизвестността, търпение, приемане, прошка, любов, състрадание. Така имаме възможност да срещнем нещо ново и да открием себе си. Малко увереност, малко смелост и доверие, доверие в живота.

Прошка на практика

Медитация за прошка

Поемеш ли въздух дълбоко и усещаш, че няма нищо страшно в това, че не си по план, а си на пътя си.

Пускането на контрола не те прави по-несигурен. Така или иначе сигурността е илюзия, която нищо не гарантира. Хем си го знаем, хем си го отглеждаме. Защо?

Не се „карай“ на себе си! Вместо това, виж скрития план, който си изпълнил и се поздрави за труда и свършеното! После си отговори на въпросите:

Защо направих точно тава, а другото оставих?

Толкова ли ми е било важно написаното?

А как ненаписаното е важно също?

Чий живот щях да живея в първия случай и чий живот живях във втория?

Всичко е наред

Има една опасност и тя е да решите, че едното е лошо, а другото хубаво. Нищо подобно. Отговорите ли си честно, ще видите, че и в единия, и в другия случай има добро. Лошо няма.

Тъмната и светла страна

Само „контролът“ ни кара да мислим така, защото от това се „храни“ илюзията за успешност.

Добре е да имаш план. Така започваме. Трябва да има начало. Но, е осъзнато да уважаваме потока, както на входа, така и на изхода.

„Тръгнах за круши, върнах се с ябълки.“ Не е безсмислено!

В заключение да напомня: винаги ще има планове, които не ни се изпълняват, но списъка със задачите  е нужен, щом сме поели отговорности. Просто, пощади онази част от теб, която въпреки всичко, съумява да живее истинският твой живот!

Милост за същността ти, човече, каквато и да е тя!

Откакто живея с планове, но и доверие към неочакваните отклонения, виждам колко много нужна работа съм свършила, а не влизаше в плановете. Колко много доволни въздишки освободих с радост и удовлетворение, а сега трябваше да правя друго! 

Има баланс в това да живееш по план и без план. Пожелавам ти да го намериш. Просто живей смело и експериментирай!

В крайна сметка, това което сме привлекли и това, което сме отблъснали, ни показва на каква вълна сме. На каква честота вибрираме. Ако не ни допада, време е да поработим по вибрациите си. Виж повече тук: Вселената и Законът за привличането

Животът е чудо, чудотворецът си ти!

За теб от Калина!