За какво са ни другите?

5 min за четене

докосване на ръще

За какво са ни другите

Питай Калина и ти!

Вие попитахте за:

„Общуването с приятели и колеги. Необходимостта от социален живот.“ Mariya

Моят отговор:

Благодаря на Mariya за тази тема-въпрос! Често и аз съм се питала това:

Защо не мога без другите, без общуване, без споделяне, без обмен….Понякога ми се е искало – признавам….когато е трудно, а и това се случва. Най-бързият отговор е :

Ако нямахме нужда едни от други,

щяхме да си се появяваме по един на една планета. Но като знам, че не спираме да гледаме към звездите, вероятно и тогава щяхме да търсим контакта с другите същества. Днес зная, че можем едни без други, но не искаме. За да се случваме, имаме нужда от свързаност – първо със себе си и неизбежно с другите. Затова днес съм с богатството от личен опит, както и наученото от опита на социума. Ползвам си ги със здраве и радост.

От личен опит

Когато бях малко дете, до 5-тата си година, се чувствах прекрасно в обществото на мама и татко, приятели и роднини. След това се появи братчето ми и за кратко се радвах. Когато разбрах, че не е играчка за мен, а  е ново същество, член на семейството ми и има свои собствени желания и територия, се смутих, разгневих, натъжих и тогава за първи път се разсърдих на живота. Прииска ми се да нямам нужда от другите. Стана ми сложно някак и както се сещате, вече съм имала Его. Такаааа….Нещо(нищо) вече не беше САМО ЗА МЕН. Любовта, вниманието и грижите се разпределиха така, че и за него да има.

Грижата ражда любов

Наблюдавайки своите родители, как се радват на грижата за това бебе, се включих и аз. Усетих вкуса на даването. Хареса ми и постепенно започнах много да обичам това свое братче. Тогава не съм осъзнавала, но днес зная, че заобичваме все повече това, за което се грижим. Ако някой не го е грижа за вас, не се заблуждавайте! Това е много точен показател. Но, да не се отклонявам! С порастването, невинността ни се изпаряваше и се настаняваха все повече сблъсъци помежду ни. Междувременно, родителите ни не спираха да ни обичат и да въдворяват мир, когато се разпалваше война.

Войната преди я нямаше

Един ден си спомних това и отново ми се прииска да съм сама. По-лесно ми изглеждаше. Ама, нали сме деца и се заигравахме, та забравяхме за битката и пак се потопявахме в радост и обич. Отношенията ни се развиваха, променяха и с порастването се обогатяваха, а с тях и ние. Като по-големи, вече не бяхме само двамата с мама и тате. Имахме много приятели, съученици, поддръжници и противници….човешкия живот в социум. И ние в него.

Когато станеш голям

Всичко е по-голямо: Обществото ти, отговорностите, радостите, страданията….любовта – разширил си се, разширило се е! Срещнах „голяма любов“(за тогавашната си „мярка“- днес не меря!). После дойде и голямото разочарование, голямата болка, голямата тъга, голямото желание всички да изчезнат…или аз от тях….Въобще, усетих какво е да не искаш да бъдеш достиган, за да не бъдеш нараняван повече. Чудна хрумка! Уникална! Не сработи и то по-мой избор. На въпроса: Готова ли си никога повече да не срещнеш радостта и любовта? – отговорих, че ги искам отново в живота си. Е, това беше мига, в който приех, че ще продължа да съм част от социалния живот.

Самодостатъчна

Все пак, направих всичко възмножно да нямам нужда от другите. Отрязах косата, подкарах бързо колата….направих мускули….Силна и сама…самодостатъчна и нерадостна….Как да се свържа с другите, ако нямам нужда от това? Всъщност, имах нужди, само че не ги осъзнавах!

Науката

Да погледнем през призмата на Емоционалната и социална интелигентност! Ние, хората имаме пет базови потребности. Те са:

Храна – физическа, духовна…всякаква храна

Секс – в по-широкия смисъл на продължение на вида ни

Принадлежност – към група, общност, вкл. семейството

Признание – мястото, което заемаме, защото сме точно ние, уважението към личността ни

Докосване – Да, ДОКОСВАНЕ!

Една от тези потребности да не е задоволена и започат компесаторни механизми, които не са точно фокуса ни сега. Най-общо  казано, добре е човек да си задава въпроса за потребностите и задоволяването им. Това е болезнена тема и в близките ни и партньорски взаимоотношения.

Приятели и колеги

Не разбрах какво точно ме питате, но за мен приятелите се разпознават, избират и обгрижват. Колегите са нещо, което приемаме с работата си. Можем да открием приятели сред колегите или приятелите ни да ни стават колеги. Много е хубаво, когато не се смесват едните с другите взаимоотношения и това пак е въпрос на Емоционална и социална интелигентност.

Благодаря на Mariya за провокацията!

Питай Калина и ти!

 

 

 

 

3 Responses

  1. Владимир Цанев

    Чрез общуването си с другите, научавам все повече за себе си…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *