Светът и „нищото“
Днес ми е хубаво! Не бързам за никъде.
Светът няма да свърши без мен.
Няма да изпълня задължително задачите, които са в списъка ми. Днес – нищо. Днес, за утре ще видим! Утре го няма. Днес съм тук и не бързам за другаде.
Има дни, в които разбираш доброто на сладкото „нищо“, хубостта на празното.
Светът е празен. Не ти се пада „нищо“ от тотото – не играеш, не чакаш, не скачаш, не плачеш…Падна ти се „нищо“, защото си заложил за него и това е сигурната печалба. Има дни, в които печелиш Голямото „нищо“ и това е Всичко, което искаш, от което се нуждаеш.
Нищо, никъде, никога
Утре е утре! Днес не бързам и се усмихвам на себе си, без причина.
А, светът не ме забелязва. Само се чудя откъде ми дойде това хубаво „нищо“. Някъде от нищо. Искам да запомня това място, което го няма на картата на света. Ще го забода с никаква кърфица и нищо няма да ми напомня за него, но вече го зная и някак това „нищо“ се превръща в моето ново нещо. Наслаждавам се на света, но…
Сега ли отнемам магията на нищостта? Май, точно в този миг!…
Нищо! Ще дойде друго „нищо“. Когато…Днес ми е хубаво в това ново нещо-нищо! Светът няма да свърши без мен.
Запомни това нищо!
Улови това нищо, запомни такива мигове. Тогава, когато светът може да спре, но не и да свърши. Запомни това празно място от мисли, спомени, мечти.
В това празно място се срещаме със себе си, със своето тук и сега.
Запомни това чувство, това състояние, защото точно то ти е нужно, когато си под стрес, напрежение, натиск и целият свят чака на теб. Точно тогава ти е нужно да се свържеш със себе си, да се върнеш тук и сега и да усетиш пълнотата на празнотата.
За теб от Калина!
