Прошката
която не даваме, не ни прощава. Вярваме, че има непростими неща. И после идва пак и пак шанса да бъдем на мястото на другия. Имаме винаги шанса да разберем какво е да си там и да причиниш това, което ти е причинено. Имаме шанса да осъзнаем как прошката се намира в грешката?
Само който, признава, че може да „греши“, може да прости.
Това е непохвално слово за прошката. Тук няма да я величаем, а ще осъзнаваме градивната частица на нашия живот и разрушителната единица на мечтите ни.
Щастие и прошка
В живота си разбрах, че е важно да се науча да бъда щастлива и това е моя отговорност, защото какво и да идва към мен като радост, то е нищо, ако не зная как да го преживявам.
Какво ми пречи да бъда щастлива?
Разбира се, минали рани и под натиска на неосвободеното минало, страхливо бягаме от новото.
Медитация за освобождаване от страх
Също така, съм установила, че мога да простя истински на онези, които волно или неволно са ме наранявали, чак когато преживея същата ситуация, но вече съм на тяхното място. Поне моята Душа се справя така с човешките задачи. Казано просто, разбрала съм, че съм прощавала на хората, чак когато разбера какво им е било.
Не е задължително да си лош, за да причиниш това и аз не съм нещо повече от другите и мога да допускам същите „грешки“.
Нещо повече…
Да грешим или да не грешим
Разбрах, че трябва да си позволявам да „греша“, защото от различни гледни точки това, не задължително е грешно. Дори понякога помага на всички да се освободят от нещо, да се придвижат нататък, да научават нужното им. Изговаряй своята истина!
Наскоро имах ситуация. Още в началото видях, че тя ще ме вкара в „грешка“, „грях“, както и да го наречем, щях да се озова на мястото, на някого, на когото аз не прощавам.
Спрях на входа още, слагайки „принципите“ на преден план.
А, какво са принципите?
Принципи и свобода
Кора, в която живеем, крием се, пазим се, гарантираме си, че сме“добрият човек“, когото можем да обичаме и какъвто си се харесваме. А какво ако не сме това? Какво ако изборът ни се променя? Какво , ако няма етикети, зад които да стоим и сме свободни да живеем? Всичко и всякак, и никога не е същото, като при другите, както друг път е било? Какво, ако осъзнаем, че днес е друго, днес сме други и всичко е различно?
Ако съм свободна, как съм свободна, щом не си позволявам да се обичам, каквато и да съм?
Нима мога да се обичам само, ако се харесвам и си поддържам някакъв позволен от главата ми образ? Изкуството да бъдеш някой друг
А не е ли точно това, на което са ме научили другите и всъщност е по-важно да бъда харесан от тях? За това ли ми е да бъда „добра“ жена с „принципи“? А щастлива ли съм от това?
Даваме прошка на хора, с които сме се разделили. Прощаваме на онези, които са го предизвикали. Даваме прошка на себе си, че сме попаднали в това…Прощаваме и освобождаваме миналото, когато си позволим да не съдим за това. Както другите, така и себе си. За да бъдем свободни.
Не знаем, а съдим
Ние не знаем какви са точно ситуациите на хората, не познаваме другите в тях, нито чувствата им към това и помежду им. Не знаем. Предполагаме…или си мислим, че знаем. Не знаем и не е наша работа да живеем живот, който не е наш. Тогава как да съобразяваме своите решения с решенията за живот на другите?
Искаме ли да нараним? Ако не, това е достатъчно, за да продължим!
Намерението в теб и доверието към живота! Останалото е да си позволим да бъдем щастливи, когато това идва към нас. Щастието има цена и тя е тази, която Душата ни е готова и иска да плати. Така наречените „принципи“, „морал“ и всякакви измислени от институциите норми ни вкарват в затвора на нищоправенето.
Защото само, който не прави, само той не греши. затова и много хора си мислят, че имат правото да съдят и да не дават прошка на грешните.
Не сме тук да не правим нищо. Тук сме да се учим. Учим се, когато грешим и е трудно.
В грешката е прошката
и сега знам, че когато Вселената ми предложи ситуация и роля, които преди съм осъждала, влизам за да се срещна с онази нечия истина, която ми носи утехата днес и свобода от идеалността, правилността, принципността.
Носи ми истинската прошка, не идейната. Осъзнатото прощаване.
Съвсем не съветвам за моя начин и рецепти не раздавам. Споделям осъзнаване, че само си мислим, че прощаваме. Проверката за това е продължаваме ли да съдим други за същото, себе си за същото, ако го направим?
Можем ли да го направим и да продължим без „идеалния „ си образ, който освен да отсъжда, друга функция няма?
И какво, ако е грешно да не грешим?
Още за прошката
Как да простим – няколко просто стъпки по сложния път
Медитация за приемане на промяна
За теб от Калина!
