Живот без хладилник

1 min за четене

Живот без хладилник

Да, бе, да! Как така?

Когато старият хладилник се развали и го изнесоха за рециклиране, се отвори много и хубаво пространство в малката кухничка. Усети се прилив на енергия и свежест. Стоеше въпросът с купуването на нов, но някак не ми трепкаше на моята честота идеята. Че кой ли да си помисли живот без хладилник? – Ами, аз и благодаря до ден днешен за това! Замислих се, че не съм човек, който се запасява и презапасява с храна.

Обичам да пазарувам всеки ден.

Отивам на пазара, в магазина и без да знам какво точно искам, го усещам на място. Бих казала, че не аз избирам храната си, а тя ме кани и аз я разпознавам, откликвам. От там нататък, взимам само толкова, колкото ми е нужно за храненето до следващия ден с нов пазар. Рядко готвя – на фурна, на пара и най-вече се храня с жива, сурова храна.

За какво ми е хладилник?

Да инвестирам в нещо ненужно, да трупам вещи, да харчи ток, да заема място? А, да сетих се – за студената бира и лед за уискито….Е, да де, ама не пия!  Разбира се, за някои това е скучно, за мен не е. Разбира се, живея сама – въпрос на избор! Чувствам се здрава, не преяла и в хармония със себе си и най-вече се радвам на свободата да живея извън наложените и рядко подлагани на ревизия убеждения.

Харесвам живот без хладилник!

Единствените пътища, когато ми  липсва е да си съхранявам органичната ръчно приготвена у дома козметика, но просто не приготвям в големи количества и готово! Има и такъв филм! Моят!

Leave a Reply