“Грешката е вярна“ или за Страхът, наречен Любов

1 min за четене

Страхът, наречен Любов и защо „Грешката е вярна“?

Обратното на Любов не е Омразата, Страхът е.

Не е ли странно, че най-често бъркаме любовта си към нещо или някого точно със страховете си…..а, може и да е най-логичното, щом противоположностите са едно и също, положено в двата края на една линия на дуалността?!
И така: „Обичам ли те или умирам от страх, всъщност?”

От какво се страхуваме?

Ако не съм с теб, ще съм сама и различна от статуквото. Ако съм с теб, семейството ми ще бъде спокойно. Ако съм с теб, децата ще имат семейство. Ако съм с теб, ще имам повече сигурност и стабилност. Ако съм с теб, ще има с кого да говоря вечер, сутрин, по телефона….за какво ли не. Ако съм с теб…ако съм с теб…ако съм с теб…..Следователно, те обичам.
Това са само най-бързо дошлите примери, клишета за объркването на връзка със зависимост, любов със страх, ползване с отдаденост.

Къде отиде смисълът на любовта,

че е свободата да си себе си и другият също, че е безусловно, но и здравословно (от)даване, че е благодарност, радост, вдъхновение, творене на полети на духа…..???

Колко пъти сме се разделяли с някого,

за да защитим поруганото си достойнство? Дали е лъжа, дали е сериозно противоречие, дали е доминираща несъвместимост на ценности, цели, мечти, отговорности…няма значение…И колко пъти отново се връщаме към същия човек, без капчица сигнал за промяна, но пълни с емоциите на „любов” от типа”без теб не мога да живея“; съжаление, че може би сме прекалили, казвайки най-после истината за нещо; извинение, че ние сме виновни и никога повече няма да правим така, отричайки с пълното съзнание собствената си истина и същност, само и само да не останем сами….

СТРАХ….

Може и да не осъзнаваме дълго време това, дори през целия си живот, но….
Човек може дълго да бърка страховете си с любов, само че обекта на т.нар. любов винаги ще ги усеща, ще ги подушва, което също може да е неосъзнавано.  Може да остане и да ги използва, също от страх. Може да избяга далеко, пак от страх.

Изучавайте страховете!

Това ги обезсилва и изчиства. Останалото…..е любов. И най-хубавото е, че

Грешката е вярна!

Най-сигурния път към любовта е да последваме страховете си. Да ги открием, да ги изслушаме, да се сприятелим, да ги успокоим, да им дадем истинските им имена, да им дадем дължимото уважение, защото те са част от нас, те са включени в  моето  „цяло”. Как мога да обичам и да уважавам друг, ако не обичам и уважавам себе си? А, аз се И страхувам понякога, но

аз не съм Страхът си,

аз съм само тази, на която и това може да й се случва, защото е човешко, защото съм човек, цял.

2 Responses

  1. Бианка

    Много, много докосващо, защото е вярно! Благодаря!

Leave a Reply