Его, егоист, егоцентрик

6 min за четене

сама жена

 

Застанах пред огледалото. Гледах се и плаках. Прегърнах се и плаках още повече……

Его и егоист

 

„Егоист!“

Една от най-често ползваните думи за обида, когато някой не участва в общо действие, според очакванията ни. Разбираме ли въобще какво е Егото, Егоистът и Егоцентрикът?

Его – неизменна част от личността ни, която има за задача да ни оразличава от другите, с цел утвърждаване, смисъл и оцеляване. Егото е важно и ценно, когато не е в по-малка или по-голяма доза от здравословното.  Как да разберем дозата?

Всеки път, когато решим, че някой е повече или по-малко от нас, сме във вредящата ни зона на Егото.

Егоистът е човек, който обича, уважава и се грижи за себе си. Как? Без това да нарушава правата и границите на околните – асертивно. Егоистът, обаче е сочен с пръст, ако не позволява да се преминават също така и неговите граници отвън. Егоистът е неприятен и неудобен, когато не позволява неуважително отношение и незачитане на правото му на избор. Егоистът е лош само за егоцентрика. Егоистът дава първо на себе си, защото осъзнава, че ако няма за себе си, няма какво да даде на другите.

Логично и кой знае защо, забравяно!

Егоистът опознава себе си. Развива даденостите си и ползва възможности, които му се предлагат. Не се втурва да помага за щяло и не щяло, но се отзовава, ако му поискат подкрепа. Дава подкрепата, която му позволяват собствените сили.

Никой няма право да ти казва докъде да продължиш и кога да спреш, освен собствения ти радар.

Егоцентрик

Ако не обичаш себе си, ставаш егоцентрик, защото искаш другите да ти дават това, което сам не си даваш. Също така, не им даваш, защото на теб не ти е дадено – нямаш достатъчно! Нямаш достатъчно, защото не си даваш. Порочен кръг на не-любов, не-уважение, не-зачитане, пълно с болка и нерадост сърце. Огледало, в което няма друго, освен теб.

Егоцентризмът се развива в резултат на неосъзнат живот, следващ просто модели(най-често моделът е „жертва-насилник“). Непознаване на себе си, което води и до невяра в собствените възможности. Страхът от безпомощност ражда всевъзможни емоционални и рационални начини за манипулиране на околните. Целта  е да ни доставят това, което нямаме.

Егоцентрикът страда, късайки парчета от себе си, живее в непрестанни жертви и в очаквания в замяна да получава, каквото той решава, че му се полага. Осъжда, изисква, боледува…и гладува. Преживява непрестанно неблагодарността на другите. По-голямата част от хората са това, неосъзнавайки болния механизъм на живеене.

Най-лесно се разпознава егоизъм от егоцентризъм, като погледнем кой от кого какво иска.

Егоистът не позволява да му се бъркат в живота. Отстоява  да го оставят да прави каквото си иска, но и не казва на другите какво да правят те с техния живот. Той иска от себе си. Егоцентрикът се грижи също за собствените си желания, но изисква другите да изпълняват това в негов интерес. Егоцентрикът иска нещо за своя живот, изисквайки промяна в живота на другите.

Възможно е всеки от нас, веднъж да се държи егоистично, друг път егоцентрично. Лична е отговорността да се разпознаваме, осъзнаваме и управляваме.

Здравословни взаимоотношения

И сега, понеже има реалната опасност света да изглежда едно ужасно място, в което никой на никого не дава, не споделя…обичаме само себе и т.н….да се върнем към здравословните отношения.

Най-смисления, пълноценен и истински обогатяващ обмен се случва между „цели“ личности. Онези, които срещат другия не, за да запълнят някаква празнина, а за да споделят своята пълнота.

Тези хора  дават не по правилата на изискванията на обществото, а избират по линия на удоволствието от даването. Те се раздават не по заслуги на другите или търговски сделки. Тези хора познават и мултиплицират щастието от даряването. Нямат очаквания, защото нямат празнини за запълване. Не са отворили гладна уста, защото първо са нахранили себе си. Носят личната отговорност за задоволяване на нуждите си и не чакат щастието отвън. С такива хора се общува много леко. С радост им даваш и така те се превръщат в получаващи без да изискват.

Подобно се събира с подобно. Остава да изберем какво искаме и първи да бъдем това.

Лична история

Никога нищо не исках от другите, само любов. И колкото повече исках, толкова повече бягаха. Бягаха, защото е тежко бреме да носиш отговорността за нечие щастие. Само си представете какво е това! Може да се разкъсаш и отсреща пак да не са доволни. Нормално е. Никой не знае по-добре от теб самия, какво е най-добро за теб! Когато се научих да се обичам, срещнах свободата в любовта. Сега имам свободата да давам колкото си искам любов и получавам повече от всякога. Всичко започна един ден, когато осъзнах, че ако искам прегръдка, трябва първа аз да прегърна себе си…и го направих. Застанах пред огледалото. Гледах се и плаках. Прегърнах се и плаках още повече.

Разбрах, че съм пълна с любов, която може да тече първо през мен и после към другите, ако искам да я има. Иначе сме пълен блокаж.

Мислете за себе си, само за себе си

…..и след това за другите!  Ако ви е трудно, спомнете си, че не можем да даваме на другите, ако нямаме. Първо на нас ни е нужен въздух, здраве, любов, енергия, мир…първо на нас.

Гладна майка не може да нахрани детето си..

….не се заблуждавайте, че жертвеността е ценност. Тя е просто мярка за подчинение.

Безусловното даване е наистина ценност.

12 Responses

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *