Ден Четвърти от „7 Дни Добро“
Днес решавам да извървя пътя на доброто в мен, назад и към днес.
Доброто от начало
Когато съм се родила, не съм си задавала въпроса какво е добро. Не си спомням, а може и да съм знаела. Постепенно, започнах да усещам, че хората правят някакви неща за мен, хубави. Даваха ми нещо, от което се нуждая. После видях, че не всеки прави това за мен. След време осъзнах, че тези хора, правят това само за мен, а не за всеки. Накратко, постепенно разбрах, че
Специални хора, правят специални неща, за мен, защото съм специална.
Пораснах и започнах да слушам приказки. В тях винаги имаше нещо много страшно и лошо, което искаше да победи нещо много красиво и хубаво. Накрая Доброто побеждаваше.
Така се научих, че има Добро и Зло и те винаги се бият.
Пораснах още малко и ме научиха, че ако някой ми дава нещо хубаво, не трябва да го приемам, ако не е от семейството ми. Хората не винаги са добри. Знам какво са направили възрастните – учели са ме как да оцелявам.
Граници на доброто
После аз спрях да правя хубави неща за всички и давах само на близките ми…добро.
Пораснах още и разбрах, че може да има специален човек и извън семейството ми.
Започнах да правя специални неща за него. Когато аз бях специална и за мен правеха специални неща и така си разменяхме доброто – аз за теб, ти за мен…нооо, аз
Аз само за теб и ти само за мен.
Пораснах още…разбрах, че не винаги до теб има специален човек, който да прави специални неща или да ти помогне, щом имаш нужда от нещо.
Не мога сама
Не всичко можех сама. Появяваха се хора, които ми предлагат помощ…Какво правех аз ?
Отказвах, защото са ме учили да не взимам от всеки хубавите неща, които ми предлага.
После открих, че може да си специален за този човек и той да прави нещо специално за теб. Но, как аз да му върна специално добро, като той не е специален за мен? А щом ми дава, трябва и аз да отвърна. Не можех ли да вляза в такива отношения. Отказвах доброто, което ми предлагат.
Добро срещу какво?
Виждах, че понякога наистина, очакват нещо в замяна. Виждах и че не всеки е такъв. Има хора, които просто ти дават и нищо не искат.
Но, аз отказвах на всички, щом не исках или не можех да им дам моето „добро“.
Бях нещастна. Имах нужда от добро, което ако не можех сама да си го давам, трябваше да има само някой специален, на когото да позволя да ми го даде, защото съм му специалната, а аз в замяна с радост ще му отвърна, поради специалността на всичкото това.
Стана страшно трудно и нещастно.
имам нужда, а не позволявам да го получавам, имам за даване, а не си позволявам да давам. По-важна от всичко беше посоката, не същността, не процеса, не преживяването, не обмена, не потока, не енергията, не светлината…Запушена работа!
Предадох се…
Приех, че мога да не спазвам посоката. Разбрах, че не всеки иска от теб да спазиш посоката с връщането, още по-лесно се оказа да давам, без да очаквам в замяна. Осъзнах, че светът функционира и по такъв начин:
Аз правя за теб, ти правиш за друг.
Освободих се от спирачки и започнах да се раздавам, без да очаквам отплата. Понякога прекалявах, научих се да общувам с хората – имат ли нуждата, от колко, колко мога да дам без да губя себе си. Позволих на хората, които не го правят в сделка, да ми дават, колкото могат и желаят. Открих и заживях в свят, в който аз мога да давам добро, което нищо не ми струва и имам достатъчно, за да дам.
Никому не си длъжен. Просто предаваш нататък.
Оказа се, че винаги има на кого да дам доброто, което мога и винаги мога да получавам доброто, което друг може да дава, без да се губи и очаква.
Предай нататък
За себе си открих “топлата вода“. Важно е всеки за себе си да я открие, не става само с приказки. Доверих се на Живота, Вселената…както щете го наречете, че нищо не се губи, всичко е наред и че когато имаш нужда, ще се появи от някъде някой.
Когато някой се нуждае, а ти можеш, дай му и забрави.
Когато те попита как да се отблагодари…дай му знанието за Неспирния поток на доброто, за това, че Няма малко и голямо добро.
Това, което не ми струва нищо, за друг е сбъдната мечта.
Ние никога не знаем какво точно правим за другите. Правим, защото можем…и предаваме нататък. Като всичко на този свят и доброто е поток, който се движи и му е нужен пътя помежду ни.
Когато сами спираме потока, попадаме в собственото си задръстване.
На добър път, Добро!
Добро защо
Защото мога! А, ти? Има ли за кого да направиш нещо, което нищо не ти струва? Не знаеш? Е, утре ще го срещнеш и ще се сетиш за това тук.
И ако можеш, предай нататък! То идва и към теб!
Още от „7 дни Добро“:
За теб от Калина!
