Пътеводител по осъзнаване от Калина Стефанова
Премълчаните думи се превръщат в оръжие срещу нас. Подтиснатите емоции са предпоставка за болести. Не всичко е нужно да бъде казано на друг и не всяка емоция можем просто да излеем, когато се е родила. Интелигентното общуване има своите екологични изисквания. Има начин как да разтоварим натрупаното в нас.
„Нямам време за промяна!“ Ех, че често го казваме, нали? А, по какъв повод? Вие си знаете, само си проверете пак: Дали това, за което нямате време не е нещо важно за вас; нещо, което отдавна желаете; нещо, което отдавна отлагате? Не се натъжавайте! Нормално е. Трудно се намира време за промяна. Промяната е най-желаното […]
Скочих от стола, взех едно въже за скачане, което стоеше захвърлено в ъгъла и започнах неистово да удрям по дюшека на леглото. Удрях и плачех. Плачех и чистех душата, сърцето, ума, тялото. Изхвърлях, освобождавах. Правех избора:
„Няма да живея в болка.“
Беше първото нещо, което същността ми подсказа като стъпка към приемане на промяната. Разбира се, че първо ще се разгневя, защото бях сърдита на целия свят.
Има ли щастието цена? Как е възможно? Нима щастие, любов, здраве, късмет струват нещо? Никой не ги продава, че да си ги купим с пари. Така е, само че в света на обмен, не получаваме, ако не даваме. Ние живеем в свят на обмен, така че загуба на време е да се цупим, че нещата струват нещо, без значение дали са вещи или не. Всичко има цена и за всичко първо плащаме, после получаваме. Знаете ли защо?
Тоталните заблуди, че печелим време с чакане, с опитите да се харесаме на другите, с премълчаването, с лъжата, с оплакването, всъщност ни губят така ценното време. Да поразсъждаваме как и да си огледаме живота на практика! Осъзнаването е първата стъпка към промяната. А, промяната ще ни върне и времето.
Събират се посоките, изчезват времената и се случва онази тишина, покой, релакс, безвремие…Колкото и да искам да избягам от моите опитности, все тях ще ви поднасям, защото аз това имам. Медитиране е само и единствено ваша лична опитност. Няма смисъл да сравнявате и сверявате. А, когато казвам, че където отиваш, оттам трябва да дойдеш, имам предвид, че ви е нужно някакво относително спокойствие и равновесие, за да влезете в „храма на душата“ си.