Пътеводител по осъзнаване от Калина Стефанова
„Нямам време за промяна!“ Ех, че често го казваме, нали? А, по какъв повод? Вие си знаете, само си проверете пак: Дали това, за което нямате време не е нещо важно за вас; нещо, което отдавна желаете; нещо, което отдавна отлагате? Не се натъжавайте! Нормално е. Трудно се намира време за промяна. Промяната е най-желаното […]
Всеки може да причини болка на някого и всеки може да прости. Всеки. Няма по-добри и по-лоши. Има по-неосъзнати и по-осъзнаващи. Нужна ли е прошката? Не зная. На вас нужна ли ви е? Този текст, упражнение и медитация са за онези, които осъзнават необходимостта от прошка. Онези, които все още копнеят за мъст и наказание, за въдворяване на справедливост по техен или други начини, точно сега, все пак имат шанс да прозрат ненужната тежест на обидата, безсмислието на товара от миналото, унищожителната сила на спомените и най-вече потенциала на живота след прошката.
Думите „жертва“ и „насилник“ винаги и във всеки събуждат някакъв емоционален отклик: страх, възмущение, възхита, съжаление. Надали има човек, който остава нереактивен, осъзнавано или не, към идеята за тях. Защо реагираме? Защото ни е познато. Малко или много, всяко човешко същество носи този модел в себе си. Човешка история, човешки отношения. Жив живот със сила и слабост. Живот – игра на надмощие, доминация и влияние.
„Много добре те познавам!“
Чували ли сте някога нещо подобно? Е, това е най-голямата лъжа. Най-голямата заблуда, повод за разпри и битки. Някой да знае по-добре от теб кой си ти и какво е добре за теб?
Целият ни живот е разположен между знание и незнание. Знанието ни заблуждава, че сме нещо повече от някого и ни вкарва в капана на „погубващото его“. Незнанието пък е най-страшния ни страх. Има ли нещо по-плашещо от неизвестното? Познаваме нещо си от някого – от преди малко, от преди, от миналото. Кое точно ни кара да вярваме, че знаем и го познаваме?
Някой те е наранил, разочаровал, изненадал неприятно. Боли те, тъжно ти е, страдаш. Отново разбираш, че не можеш да контролираш живота и си безсилен. Имаш си своя справедливост и тя не работи. „Лоши“ хора получават радости, „добрите“ страдат. Нима е възможно да простиш някога за нещо, за която и да е рана? А, можеш ли да смениш себе си, миналото си, да промениш хората, света? Можеш!
Почти всеки от нас вярва или е вярвал, че любовта е онова, което ни се случва в началото и после си отива. Всъщност, началото е просто повод за любов. Причините за любовта след началото, както и за счупването й може да бъде само комуникацията. Въпросът никога не е бил какво е любов, а как се живее в любов.