Нямам време за промяна

Време за промяна. Будилник.

Нямам време за промяна

 
 
00:00 /
 
1X
 

Ех, че често го казваме, нали? А, по какъв повод? Вие си знаете, само си проверете пак: Дали това, за което нямате време не е нещо важно за вас; нещо, което отдавна желаете; нещо, което отдавна отлагате? Не се натъжавайте! Нормално е. Трудно се намира време за промяна. Промяната е най-желаното и най-отритваното и изоставяно […]

Продължи

Обичат ли ме?

Обич Любов

Проблемът с любовта винаги идва поради една единствена причина – идеята „как трябва да бъдем обичани“. Преди „трябва“ стои „имам нужда“, а тази нужда се е появила като модел в детските ни години. Независимо кой в какво семейство е израснал, всеки е имал своите емоционални преживявания с получаването или не на любов от своите родители и по-широкия семеен кръг. От там са нашите спомени, наблюдения, идеали, мечти, разочарования, вярвания, модели.

Продължи

Как да простим-няколко прости стъпки по сложния път

Прошка

Всеки може да причини болка на някого и всеки може да прости. Всеки. Няма по-добри и по-лоши. Има по-неосъзнати и по-осъзнаващи. Нужна ли е прошката? Не зная. На вас нужна ли ви е? Този текст, упражнение и медитация са за онези, които осъзнават необходимостта от прошка. Онези, които все още копнеят за мъст и наказание, за въдворяване на справедливост по техен или други начини, точно сега, все пак имат шанс да прозрат ненужната тежест на обидата, безсмислието на товара от миналото, унищожителната сила на спомените и най-вече потенциала на живота след прошката.

Продължи

Моделът „Жертва-насилник“

Жертва Мече

Думите „жертва“ и „насилник“ винаги и във всеки събуждат някакъв емоционален отклик: страх, възмущение, възхита, съжаление. Надали има човек, който остава нереактивен, осъзнавано или не, към идеята за тях. Защо реагираме? Защото ни е познато. Малко или много, всяко човешко същество носи този модел в себе си. Човешка история, човешки отношения. Жив живот със сила и слабост. Живот – игра на надмощие, доминация и влияние.

Продължи

Най-голямата лъжа

Най-голямата лъжа

„Много добре те познавам!“ 
Чували ли сте някога нещо подобно? Е, това е най-голямата лъжа. Най-голямата заблуда, повод за разпри и битки. Някой да знае по-добре от теб кой си ти и какво е добре за теб?
Целият ни живот е разположен между знание и незнание. Знанието ни заблуждава, че сме нещо повече от някого и ни вкарва в капана на „погубващото его“. Незнанието пък е най-страшния ни страх. Има ли нещо по-плашещо от неизвестното? Познаваме нещо си от някого – от преди малко, от преди, от миналото. Кое точно ни кара да вярваме, че знаем и го познаваме?

Продължи

Прошка на килограм

Прошка

Някой те е наранил, разочаровал, изненадал неприятно. Боли те, тъжно ти е, страдаш. Отново разбираш, че не можеш да контролираш живота и си безсилен. Имаш си своя справедливост и тя не работи. „Лоши“ хора получават радости, „добрите“ страдат. Нима е възможно да простиш някога за нещо, за която и да е рана? А, можеш ли да смениш себе си, миналото си, да промениш хората, света? Можеш!

Продължи